Запознайте се със Зелените :) Част І

Euinside публикувано на 16 Юни 2009 14:52, Аделина Марини, София

Може би не сте чули все още, но в политическото пространство покрай изборите за ЕП се появи нова партия – българските Зелени. Не я бъркайте обаче със Зелената партия на бившия столичен кмет Александър Каракачанов. Става дума за партия, създадена от група млади ентусиасти, предимно природозащитници, биолози, еколози, орнитолози, които успяха на няколко пъти да спасят от безобразия Рила, Пирин, Странджа, още водят битката за Иракли, а през януари бяха едни от най-активните в протестите пред парламента с основно искане:  забрана на заменките на гори. И успяха. На изборите за ЕП, без пари за активна реклама, защото нямат, те все пак успяха да съберат 0.72% от гласовете.

С много мъки, Зелените успяха да съберат и нужните пари (от дарения, разбира се), за да се включат и в парламентарните избори. Затова и реших да ги потърся. Интересно ми беше какво може да накара един „зелен“ да се занимава с политика. Уговаряме си среща в градинката пред НДК, в понеделник следобед. Преди мен, лидерът на партията Андрей Ковачев има друго уговорено интервю. Закъсняват. Звъня, но телефонът на Андрей е изключен. Звъня на Ивайло Стоименов, който отговаря за връзките с медиите в партията и, който ми уговори интервюто. Оказва се, че той е на 1 минута път от мен и ще се опитаме заедно да разберем какво е станало.

Изненадана съм! Ивайло идва с колело! Да, ще кажете, нали е зелен? Така е, но някак не съм свикнала у нас да вярвам на това, което ми се казва, особено от политически сили, колкото и искрени да ми изглеждат те. Това е добро начало! 5 минутки по-късно звъни и Андрей, предишното интервю е свършило. Идва към нас с раница на гърба и бяла фанелка, по средата на която има надпис 12 – това е номерът на бюлетината на Зелените. След като отбелязах, че ми харесва фанелката, ми отговарят и двамата през смях, че ако я искам трябва да платя 10 лв. „Това е начинът да се финансираме“, обяснява бързо Андрей.

Ивайло ни оставя и ние решаваме да седнем на пейка в парка, за да обсъдим на спокойствие всичко, което ме интересува за тях. Започваме да си говорим и аз, въпреки дългогодишния си опит като журналист, който следи отблизо политическите процеси в страната вече много години, се заразявам от ентусиазма, който Андрей разсейва около себе си – неуморно говорим близо 40 мин. за всичко, което ми дойде на акъла да питам. Не питах много неща, но, може би, не е и трябвало. Още веднъж съм изненадана, защото не очаквах да е подготвен по всички теми, за които говорихме – политиката, партийното строителство, енергетиката, туризма, икономиката, образованието, купуването на гласове, отчаянието. Започнах разговора си с Андрей Ковачев с въпроса:

– Резултатите от изборите за ЕП какво показаха? Къде ви подкрепиха най-много?

Прочети целия материал тук



Етикети: , ,