След изборният ден – огромна благодарност към тези повече от 2000 души, които ми повярваха.
ДО ТЕЗИ ПОВЕЧЕ ОТ 2000 ДУШИ, КОИТО МИ ПОВЯРВАХА
Скъпи приятели, познати, съмишленици и опоненти от виртуалното пространство,
Забавих се със задължителното за подобни следизборни ситуации обръщение, единствено защото вече незнайно колко часа, чакам наивно да бъдат обявени окончателните резултати от Общинската избирателна комисия (ОИК). До този момент не съм се добрал до никаква информация за кандидатите, които са набедени за заемащи местата от 4-то до 18-то в крайното класиране на състезанието, наречено „Частични избори за кмет в София – 2009 г.”.
По нищо не личи в ОИК някой да се е притеснил, че трябва да обявява някакви си резултати. Аз съм човек, обучаван във Великобритания за провеждане на избори по мажоритарната система и знам, че там, където има определена доза кавалерство и цивилизованост, изборните резултати се обявяват в присъствието на всички кандидати, като се започва от най-слабия към победителя. Всички кандидати аплодират всекиго от участниците в състезанието. Накрая „победителят взима всичко”, както се пееше в известната песен от 80-те години на двадесетия век.
Излишно е да обяснявам, че при избори по мажоритарната система, резултатите са ясни за ОИК, заедно със запетайките още преди полунощ на изборния ден. В моя щаб за по-малко от час и половина бяха получени и обработени (какво ли толкова имаше да им се обработва … !?) резултатите от 250 секции, като това се вършеше от цифром и словом двама души. (Общо имахме над 350 застъпници и представители, но днес и утре ще видим, колко копия от секционни протоколи ще бъдат прадставени в щаба). Какво възпрепятства ОИК с внушителния й математически колектив да не отговори толкова време на елементарната необходимост да съобщи резултатите на всички участници е въпрос на който не мога да отговоря.
Никой не може да отговори и на някои съпътстващи въпроси – какво стана със сайта на ЦИКМИ и защо в никой сайт – нито на ЦИКМИ, нито на ГРАО човек не можеше да направи справка за избирателната секция, където трябва да гласува. Да е злонамерено – не е … Просто поредната демонстрация на нехайство и безгрижие.
Тъй като продължаването на чакането може да създаде погрешното впечатление, че съм се разстроил подобно на един много по-титулуван български държавник през 2001 г. и вече не искам да общувам с околния свят, бързам да разсея подобни съмнения. Що се отнася до ОИК – утре сутринта, в ранни зори ще внесем в деловодството на комисията искане за предоставяне на резултатите, разбити по секции въз основа на Закона за достъп до информация. Щом не искат да си вършат работата – ще ги накараме.
Не се облажавам от идеята, че съм постигнал някакъв кой знае какъв резултат, който в момента злодеи крадат в полза на РЗС, респективно на световния империализъм. Боя се, че отговорът за мълчанието на ОИК е далече по-неприятен – става дума за пълното презрение към всички кандидати, намиращи се извън официализираната казионщина на т. нар. „парламентарни сили”. За никого не е тайна, че изборното ни законодателство е откровено дискриминационно, а прилагането му се обогатява и с едни още по-интересни споразумения между парламентарните политически сили. Така че, уважаеми „непарламентарни” кандидати, Вие не сте приоритет на ОИК, както и на повечето от медиите. Като сте искали информация, да сте си направили пълно паралелно преброяване …
Обикновено след местни избори, всички участници бързат да обявят своята победа. Смятам да направя изключение от тази многогодишна практика и да призная, че загубих тези избори. Загубих ги, защото победителят в тях е един и това е лицето избрано за кмет – в случая г-жа Фандъкова. Всичко останало е усукване по килифарски и търсене на литературно издържана форма, с която да се прикрие очевидното. Вярно е, че в хода на кампанията постигнахме с общи усилия някои важни неща, но това не променя факта на загубата на изборите. Нещата трябва да се наричат със собствените им имена.
Трябва обаче да се прави разлика между моята лична загуба и положението на симпатизантите ми, които са гласували за кандидатурата ми. Смятам, че те не са претърпели поражение – те направиха всичко възможно, за да има ИЗБОР на тези частични избори. Това, че посланията ми не стигнаха или не бяха приети от повече хора е мое поражение, а не на гласоподавателите ми. (Според предварителните изчисления на щаба ми, те са над 2000 души). На тях, на тези най-вероятно повече от 2000 души аз благодаря от сърце и от душа. Участвал съм в много изборни кампании, но като организатор, който работи за кандидата. На тези избори за първи път се кандидатирах лично за изборна длъжност и Вие уважаеми 2000 и повече съмишленици и избиратели ми помогнахте да кажа на висок глас неща, които смятах за важни, както и да НЕ изглеждам смешен в очите на обществеността. Благодаря Ви, благодаря Ви, благодаря Ви. Дано подадените от Вас гласове на 15 ноември 2009 г., се окажат не „еднократен разход” на политическо доверие, а инвестиция в по-дългосрочен политически проект.
Иска ми се да повторя, че въпреки поражението, до този момент с общи усилия постигнахме поне две неща, които оправдават положените усилия:
– факт е първата номинация на лице за изборна длъжност, направена след дискусия в Интернет, стана факт;
– проведената нискобюджетна кампания и изборните резултати (макар и приблизителни и необявени официално), доказаха че дори на сегашния етап, „интернет кандидатът” може да бъде направен разпознаваем за широката публика. Интернет безспорно е инструмент, който може да помогне за „поевтиняване” на твърде скъпата българска демокрация. Всъщност, точният израз е „да помогне за спасяване на прокопсаната българска демокрация”.
Нито за миг не съм забравил, че съм издигнат първо от блогъри, форумисти и интернет потребители, за това през следващите седмици ще се допитам до всички свои регистрирани поддръжници в Интернет за тяхното мнение и усещане за перспективата на създадената от нас реална политическа мрежа във виртуалното пространство. Дали да спрем до тук или да продължим напред, опитвайки се да отстояваме възгледите си за бъдещето на столичния град, а защо не и за цялата ни държава. Не става дума да създадем поредната партийна еднодневка или пишман неправителствена организация. Въпросът е дали имаме желание, сили и възможности да изплетем в Интернет дискусионна мрежа, която да е хоризонтална, нейерархична и която да може да генерира политически и прагматични идеи и решения, които да се чуват в публичното пространство. Някой може да каже, че е рано, но в крайна сметка – винаги има първи път.
Не мога да се въздържа да не отбележа, че ако резултатите от 15 ноември 2009 г., се бяха получили на местните избори десет години по-рано – през 1999 г., вестниците щяха незабавно да излязат с извънредни издания с огромни заглавия от типа на: „Политическата система рухна”, „Народът зашлеви шамар на политиците”, „Народът удари приз лицето управляващите” и много други вариации на посоченото до тук. Самият министър – председател вероятно цяла вечер щеше да отговаря на въпроси от типа на: „Ще поемете ли политическа отговорност за катастрофалната избирателна активност ?” или „Ще подадете ли оставка, заради непредставителния характер на изборите ?”. Днес, десет години по-късно, сме свидетели на едни сервилни и послушни честитявания и благопожелавания. Този факт е най-добрата илюстрация на причините за опозиционната ми (макар и твърде толерантна) настройка по отношение на сегашните власт имащи.
Не може, не бива и е крайно опасно, БСП да бъде оставена като единствена опозиция на „сивата” власт на ГЕРБ. Трябва да има и демократичен контрапункт. За съжаление, този контрапункт в момента е слаб, неподкрепен от голям брой избиратели и „извънпарламентарен”. Но този контрапункт е реално съществуващ и на този етап това е най-важното.
Трябва да има някой, който от демократични, граждански и екологични позиции да възразява на богоподобните ни властимащи, когато те започнат да губят връзка с реалността. Както и в случаи, когато взимат желаното за действително. В изборната нощ, министър – председателят откри, че избирателният корпус на ГЕРБ има удивително качество, представляващо нов научен феномен – колективна интуиция. Всички чухме, че избирателите на ГЕРБ без затруднение определят с каква част от общия си брой да откликват на изборните кампании. За парламентарни избори – в пълен състав и с развети знамена. За частични избори за столичен кмет – точно толкова, колкото да закърпят победата на първи тур. Вероятно избирателите на ГЕРБ биват осенявани свише, до коя първа буква на лично име и от кой до кой единен граждански номер да се явяват. Блажени верующите …
Ужасяващо ниската избирателна активност в неделя говори за две неща:
– налице са последиците от безотговорната кампания на щаба на ГЕРБ от където не престанаха да повтарят, че резултатите от изборите са предопределени;
– налице е първият симптом за „обръщане на вота”. „Обръщането на вота” след голяма изборна победа, по правило започва с първоначален отказ от гласуване. След това идва преориентирането към друга политическа сила, каквато за сега за добро или за лошо все още няма.
Изборните резултати от неделя вечер са катастрофални за всички участници в изборите – включително за мен, за победителите от ГЕРБ и за правещите си тънки сметки социалисти. Двадесет и един процента избирателна активност е ужасен атестат за политиците от всички разцветки.
Ако в ГЕРБ има известно количество здрав разум, незаразен от еуфорични настроения, там би трябвало вече да са вдигнали тревога и да заседава кризисният щаб на правителството. Съмнявам се, че подобно нещо е станало или ще стане тези дни. Затова е дваж по-необходимо да има някой, който да се опитва да връща на земята свръхчовеците от четата на Бойко Борисов, преди да са налели тонове вода във воденицата на БСП.
Налага се да отговоря авансово на въпрос, зададен ми в личен план. По силата на някакъв каприз на съдбата, когато аз или политическата ми сила претърпи тежко изборно поражение, веднага тръгва слух, че … ще се издигна в управленската йерархия. Така през 2001 г., журналистите си бяха внушили, че новонастанилите се в Министерския съвет „жълти” обезателно ще ме оставят в политическия кабинет на МТСП. Това естествено нямаше никакво обективно основание и разбира се – не стана.
Сега, през 2009 г., става нещо подобно. Едва обявени резултатите от първите екзитполове в неделя вечер и беше лансиран слухът, че ще бъда поканен в екипа на г-жа Фандъкова. Може би заради „огромния” ми изборен резултат, знае ли човек … !? За да не възникват недоразумения, още от сега декларирам, че не съм забравил, че кандидатурата ми беше издигната като алтернатива на г-жа Фандъкова и на „герберизацията”. Елементарното уважение към симпатизантите и избирателите ми, колкото и да са те, изключва възможността да приемам подобни предложения, дори и когато те се появяват под формата на слухове. Смятам, заедно със съмишлениците ми блогъри и форумисти, и заедно с партньорите от ПП „Зелените” да останем една почтена, обективна опозиция, която не изпада в истерия от всяко действие на управляващите, но и не прави компромиси с възгледите си.
В заключение, още един път благодаря на своите симпатизанти и избиратели, които показаха, че колкото и да е трудно, в България са възможни иновации и при политическите технологии. Горд съм, че тези хора избраха мен.
С огромно уважение:
Теодор Дечев
Независим кандидат за кмет
София, 16 ноември 2009 г.
Етикети: Зелените, кметски избори софия, Теодор Дечев