Проучването и добивът на шистов газ чрез хидравлично разбиване в Североизточна България представлява огромен риск за района поради следните факти:
1. Ефектите от технологията на хидравлично разбиване върху здравето на хората и природата не са изследвани систематично
В САЩ, където технологията се използва индустриално, добивът на нефт и газ са изключени от регулацията на законите за опазване на природата, на питейната вода, въздуха и почвите. Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) не следи за добива и ефектите му върху хората и природата. Съставът на течността впръсквана в земята се считаше за търговска тайна до края на 2010 г. Едва в последните две години, поради зачестяващите случаи на отравяне на земи, води, въздух, животни и хора, политиката по отношение на добива бавно се променя.
2. Добивът на шистов газ изразходва големи количества чиста вода
При хидравличното разбиване под земята се впръскват от 7 000 до 30 000 тона вода при всеки отделен удар, във всеки отделен кладенец. Ако се ориентираме по предложената в Пенсилвания и Ню Йорк технологично необходима гъстота на сондите от 16 на 2,5 кв. км., очевидно е какво натоварване за водните ресурси на региона ще донесе добивът на шистов газ. Водата, която ще е необходима за сондажите в Добруджа ще намали нивата на водоносния хоризонт и ще се конкурира с кладенците за битови нужди и напояване. В същият момент тя надали ще бъде купувана от инвеститора на същите цени, защото това би направило добива икономически несъстоятелен.
3. Химикалите, добавяни към впръскваната вода, са вредни за здравето и природата
Компаниите за добив използват „коктейли” от над 750 химически вещества, от които добавят десетки тонове към впръскваната вода (2). Изследване на 350 химикала показва, че 75% от използваните вещества са опасни за кожата, очите, дихателната и храносмилателната системи; 40-50% могат да увредят нервната, имунната и сърдечносъдовата система; 37% са опасни са ендокринната система и 25% са канцерогенни (3).
4. Добивът замърсява подпочвените води в региона
Около 50% от впръсканите химикали и води остават под земята. Оттам пътят им е непредсказуем, но често завършва в подпочвените води и в чешмяната вода на хората в региона (4). Особено разпространено е попадането на метан, мигриращ през пластовете след разбиването им, във водата от чешмата (запалване на чешмяната вода). В щата Пенсилвания са документирани 17 пъти по-високи концентрации на метан в питейните води на кладенците в зони на добив на шистов газ. Геохимическият анализ на метана показва, че той не е резултат от естествени процеси на разлагане, а идва от разбитите земни недра (5). Спецификата на района на Добружда и Северното Черноморие по отношение на подпочвените води е, че в този район те са артезиански и се намират в един еднороден пласт на голяма дълбочина, който е акумулиран преди хиляди години. Евентуалното му замърсяване дори и от една сонда ще доведе до огромни проблеми с водата на целия регион и даже на областите в съседна Румъния.
5. Съхраняването и пречистването на отпадните води е много проблематично
Около 50% от инжектираната вода и химикали се връщат обратно през сондата след хидравличния удар: между 50 и 10 000 тона на кладенец. Отпадната вода е силно замърсена. Изпаряването й води до замърсяване на въздуха, а изливането й унищожава растителността и почвата (6). До момента няма сериозни усилия за пречистване на отпадните води в САЩ.
6. Добивът на шистов газ превръща големи площи земя в индустриална пустиня и разрушава пътната инсфраструктура
Поради гъстотата на сондите, огромният брой тежки камиони с вода и химикали, както и площта на басейните за съхраняване на отпадни води, плодородна земя на Добруджа ще бъде неизползваема за десетилетия напред, а пътната инфраструктура – тотално разрушена. Това ще доведе до сериозни загуби на общината и собствениците на автомобили, както и до висок риск от пътно-транспортни произшествия.
7. Добивът на шистов газ тепърва ще бъде оспорван
С преместването на регионите на добив в САЩ от пустинни и степни към населени райони, съпротивата към технологията нарасна експоненциално. Това предизвика и изследването на EPA. Отказът на Франция от шистовия газ бе отразен в медиите, но по-малко известни са гражданските и политическите промени в САЩ. В момента щатите Ню Йорк и Ню Джърси са гласували мораториуми върху добива на своя територия до изясняване на последствията. На 22-ри юли, Детройт стана 65-тата американска община, обявила се против добива на шистов газ, с аргумента: „Ние имаме отговорност да защитаваме жизненоважния природен ресурс. Нашите щатски законодатели трябва да поставят Мичиган, неговия туризъм и земеделие на първо място пред алчните нефтени и газови интереси. Трябва да подкрепим индустриите, които правят щата ни силен, вместо да разпродаваме природните си ресурси на търг“ (7).
8. Размерът на добивната компания не е гаранция за качествена и безопасна работа
Корпорацията „Шеврон“ има дълга история на бизнес измами и унищожаване на околната среда. Само в последните 20 години компанията е била разкрита и съдена за лоши бизнес практики в Индонезия, Ангола, Нигерия, Бангладеш, Калифорния и Ню Хемпшир в САЩ. Особено тревожен е примерът на Еквадор, където в началото на 2011 г. съдът постанови, че „Шеврон“ трябва да изплати 8,6 милиарда долара обезщетения на населението за умишлено замърсяване на средата на живот. Позицията на корпорацията е, че: „Ще оспорваме решението докато адът замръзне, а и след това – върху леда“ (8).
Цитирани източници:
(1) United States Environmental Protection Agency (2011). Draft Plan to Study the Potential Impacts of Hydraulic Fracturing on Drinking Water Resources. Washington, DC.
(2) United States House of Representatives Committee on Energy and Resources Minority Staff (2011). Chemicals used in Hydraulic Fracturing. Washington, DC.
(3) Colborn, T., Kwiatkowski, C., Schultz, K., & Bachran, M. (In press). Natural Gas Operations from a Public Health Perspective. International Journal of Human and Ecological Risk Assessment.
(4) Craig Michaels, C., Simpson, J., & Wegner, W. (2010) Fractured Communities: Case Studies of the Environmental Impacts of Industrial Gas Drilling. Riverkeeper, NY.
(5) Osborn, S., Vengosh, A., Warner, N., & Jackson, R. (2011). Methane contamination of drinking water accompanying gas-well drilling and hydraulic fracturing. PNAS Early Edition, достъпно на www.pnas.org/cgi/doi/10.1073/pnas.1100682108
(6) Adams, M. (2011). Land Application of Hydrofracturing Fluids Damages a Deciduous Forest Stand in West Virginia. Journal of Environmental Quality, 40:1340–1344.
(7) http://www.foodandwaterwatch.org/pressreleases/detroit-city-council-first-in-michigan-to-support-a-ban-of-dangerous-gas-drilling-technique/
(8) http://www.renewable-energy-news.info/chevron-texaco-toxic-waste-ecuador-amazon/
София
01.09.2011 г.
ЗЕЛЕНИТЕ
За контакти:
Борислав Сандов (член на Националния съвет на Зелените) – 0887 096 757 – (за контакти с медиите и по въпросите за сондажите)
Георг Тупарев (Съпредседател на Зелените) – 0899-188-251 (по въпросите за сондажите)
Мариана Цветкова – 0888 635 306