Бургаски съдия защити правото на референдум

Даниела Божинова

Административният съдия Веселин Енчев (Административен съд – Бургас, дело 2155/2011)) е издал решение с огромно значение за възстановяване на конституционното право на българските граждани на референдум. Решението прави чест на българското правораздаване и възстановява доверието в конституционализма и демокрацията.

Решението е по повод оспорван резултат от местен референдум от 18.09.2011 в с. Черни връх, община Камено по въпроса за отделяне на селото от община Камено и присъединяване към община Бургас. На този референдум са участвали 82% от имащите право на глас в селото, от които 94% са гласували в полза на отделянето му. Референдумът е обявен от Общинската избирателна комисия за неуспешен поради факта, че активността е била малко по-ниска отколкото активността на предходните избори.

ОИК е спазила буквата на закона, а именно  чл.42 ал.2 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), който изисква за признаване резултатите от местен референдум избирателната активност да е равна или по-голяма от активността на предходните избори за общински съветници. Извън буквата на закона, ситуацията, в която 82% от гражданите нямат право да вземат решение по важен за тяхната общност въпрос изглежда абсурдна за която и да е демокрация. Този абсурд е изтъкнат от съдията в неговото решение.

 

“Изискването на закона за валидност на волеизявлението на гласувалите при референдума – да са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за общински съвет – е лишено от какъвто и да е правен разум”, смята съдия Енчев.

 

„Референдумът е пряка (и най-демократична) форма на участие на гражданите в управлението. Той отразява във висша степен волята им по въпроси от местно и общодържавно значение. Установеният с нормата на закона “плаващ кворум” (валиден до поредните местни избори) не допринася с нищо за представителността на резултата от гласуването на участниците в референдума, а оттам и за юридическото значение на този акт”, посочва съдията.

В решението си той разглежда също така мотивите на законодателя за приемане на нормата за плаващ кворум и стига до следното заключение: „Тези мотиви няма как да бъдат споделени от нормално разсъждаващ юрист”.

По-нататък съдия Енчев пише, че ако изискването за минимален брой участници в един референдум е важно, за да бъде осигурена представителност на гласуването, начинът на определяне на кворума, регламентиран от ЗПУГДВМС “не създава каквито и да е условия за представителност на волеизявлението на гласувалите” и още: „Той обвързва гласуването на важен въпрос от местно значение с моментното настроение на избирателите към датата на провеждане на последните избори за общински съветници.”

 

В крайна сметка административният съдия стига до извода, че чл.42 ал.2 от ЗПУГДВМС, противоречи на конституционно признатото право на гражданите свободно да участват в управлението чрез референдум и определя референдума в с.Черни връх за валиден.

 

Решението на съдия Веселин Енчев и дадените от него тълкувания и определения далеч надхвърлят конкретния казус “Черни връх”. Те би следвало да послужат на законодателя за извършване на необходимите промени. Но тъй като законът за референдумите спада към онзи тип закони, които овластяват гражданите и които  управляващите  избягват да подобряват, то Решението по дело 2155 би могло преди всичко да предизвика прилив на гражданска енергия  за нов натиск върху политическия елит за извършване на демократични промени в ЗПГУДВМС.