Полиция и държавни органи в услуга на ТИМ – заедно срещу гражданите

На безпрецедентна наглост станахме свидетели в последните два дни – 24 и 25 април. Разиграващото се напомня на живелите по време на „светлия комунизъм“ за партийните произволи, в които всеки може да прави каквото си реши, ако има правилните контакти и заема правилния пост. Да набеждава за виновни и „народни врагове“ всеки, когото не харесва. Терминът „народен враг“ в нашия случай е заменен с „дребен хулиган“ – това е единствената разлика. Но нека се спрем на фактите.

На 24 април Кънчо Бонев, заместник-председател на Обединено гражданско сдружение и арх. Калина Павлова, член на Националния съвет на „Зелените“ и кандидат за кмет и общински съветник на партията на местните избори през 2011, отиват в офиса на Агенцията по кадастъра във Варна, за да получат документ, поискан по реда на достъпа до обществена информация. Става дума за заповед за издаване на кадастрална карта за Морската градина включваща и проекта „Алея първа“.
Бонев е приет от директорката на агенцията Красимира Божкова Кателиева в деловодството, по нейно искане Калина Павлова излиза от стаята. По време на разговора Бонев поискал от Божкова устната справка, която му е разрешена  по предоставената заповед, но такава Божкова нямала подготвена и отказала. Заради това той решил да напише своето особено мнение върху бележката (приемно-предавателен протокол), която често се издава от институциите при предоставяне на информация по Закона за достъп до обществена информация. Това предизвикало гнева на началничката и тя отказала да подпише въпросната бележка с особеното мнение на Бонев, както и да му даде документа, предоставящ същинската информация.

Дотук добре: нормалната за България административна произволщина, заради която по качество на обслужващата администрация сме след 130-то място в света. Но разигралата се след това случка наистина може да накара косите на всеки свободомислещ човек с чувство за собствено достойнство да настръхнат.

Бонев прибира неподписаната от Божкова бележка в чантата си и си тръгва. Два етажа по-надолу е настигнат от охранителя Вълю Колев, който според близките на пострадалия е трябвало да вземе документа от чантата му. Охранителят му крещял да се върне по заповед на Красимира Божкова, защото бил „откраднал документ“. Бонев не разбира какъв документ е откраднал, при положение, че Божкова не му е предоставила информация. В крайна сметка охранителят започва да го дърпа, нанася му множество удари по лицето и тялото (на 63-годишен човек!) и принуждава да се върне в кабинета на Божкова като отнема чантата му.

Да, уважаеми българи: в държавните ни институции вече не само ругаят. Там и бият! Хора, на които заплатите се плащат от данъците на българските граждани, вдигат ръка върху тези граждани, когато това им бъде заповядано от други хора, чиито заплати също се плащат от нашите данъци!
Да видим сега как действа един друг орган, чиито заплати също се плащат от българските данъкоплатци: родната полиция. Онази, дето трябва да й поднесем цвете, защото ни пази! В този конкретен случай родната полиция е толкова загрижена да опази Кънчо Бонев да не си извади медицинско, че го е закарала в участъка, сложила му е белезници и го е държала там почти до 8 часа вечерта: дълго след като побойникът Колев и заповядалата боя Божкова са се прибрали вкъщи, за да си починат след преживените извънредни вълнения: едва ли всеки ден се случва граждани да идват при тях и да искат информация, която те биха предпочели да не дават. В ареста на 63-годишния общественик не е позволено дори да се обади на адвокат. На място пристига негов близък юрист, но не му е разрешено да разговаря със задържания. Издалият заповедта за задържане на Бонев прокурор остава неизвестен. Още един, чиято заплата плащаме ние, гражданите!
Калина Павлова дава публичност на възмутителния случай – чрез социалните мрежи, пише и до медиите. На следващия ден двамата с Кънчо Бонев гостуват на Милен Цветков в Нова Телевизия. Павлова разказва случая изключително ясно и точно. След което думата получава арх. Станиславов, един от съавторите на част от Алея Първа, който обаче „не е представител на Холдинг Варна (част от групировката ТИМ – бел.авт)“ – по собствените му думи. Той иска да говори главно за това колко хубав е проектът „Алея Първа“ и съвсем между другото окачествява случилото се като „битов проблем“ и съжалява, че „занимаваме хората с него и че аз самия съм ангажиран в това.“

Побоят над гражданин в държавната институция Агенция по кадастъра, която е на пряко подчинение на МРРБ може да е битов проблем само ако държавата ни е нечия бащиния! Арх. Станиславов, остава да ни отговорите чия бащиния е според вас нашата държава и особено службите и във Варна!
За да бъде циркът пълен, по телефонът бива включена журналистката Веселина Томова, според която охранителят едва ли не е действал съвсем законно в конкретната ситуация. Томова почти обвинява Кънчо Бонев, че излага позицията си, след като Красимира Божкова не е там – при положение че госпожата е била поканена от Нова телевизия, но е отказала да участва.

Още един журналист има в студиото: това е Мартин Христов, чието философско заключение на финала на предаването е в дух: Морската градина ще се застрои – това е; остана като едно от малкото неща за разграбване, затова няма начин да бъде спряно.
Наистина ли тази журналистика заслужаваме? И дали бихме могли да чуем подобна журналистическа позиция от Анна Политковская например – жената, която не спря да разобличава престъпленията на руските управници: докато не я убиха.
Далеч сме от мисълта да обвиняваме въпросните журналисти, че не искат да бъдат убити: но ако се страхуват, биха могли да изберат някой по-малко опасен занаят. Защо трябва да защитават насилието и произвола? Защо трябва да насаждат в гражданите примирението, че нищо не могат да променят? Защо не бият високо тревога, когато определени хора заплашват обществения интерес, а просто наблюдават мълчаливо или пък в ролята на сеирджии?

На тези и други неудобни въпроси следва да отговарят и всички замесени в този случай, най-вече полицията, службата по кадастъра и МРРБ. И ако големите медии не задават правилните въпроси или просто мълчат, на ред сме гражданите: нека покажем, че в България има достатъчно такива. Очакваме да видим отстраняването от длъжност на началничката Красимира Божкова и наказването на охранителя за приложените принуда, побой и отнемане неправомерно на личните вещи на Кънчо Бонев. Днес съдията в Районен съд Варна прекрати делото срещу Кънчо Бонев и върна случая за извършване на още проверки за изясняване на обективната истина и виновните лица.

ПС Ако гражданските позиции се защитават от малко хора: това не ги прави по-малко граждански. Това значи само, че в България има много население, но малко граждани: хора, които ги е грижа не само за техния собствен интерес, но и за общия. А такъв съществува – друг е въпросът с какви очи го гледаме и можем ли изобщо да го видим.