Представете си „July morning“ без изгрева на слънцето. Това възможно ли е? Засега не, но определено вече го посрещаме със страх, защото всяка година на 1-ви юли Държавната агенция по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) определя нови цени на тока. Тази година на 1-ви юли ще се събудим и ще научим, противно на всякаква икономическа логика, че тарифите за производство на слънчев (фотоволтаичен) ток, плащани от НЕК на инвеститорите, са драстично намалени, а в същото време добавката за „зелен“ ток, която плащаме всички ние като потребители, се е увеличила.
В същото време в Германия фотоволтаичните инсталации вече произвеждат ток с мощност, равна на 20 атомни електроцентрали, а в доста по-слънчевата България май още чакаме изгрева на политическата воля.
За да постигне европейските цели за производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) до 2020 г, България трябва да гарантира със закон определени стимули за производителите. За тази цел дългосрочната предвидимост на тарифите за изкупуване на ток от ВЕИ е важен елемент за развитието на сектора и за поддържането на възможно най-ниски цени за крайния потребител.
Ако си инвеститор във ВЕИ в България, как да планираш проект за инсталиране на нови мощности, без да имаш яснота в дългосрочен план на каква цена можеш да продаваш продукта си? Нито има предвидими критерии, по които се определят новите
цени на тока от ВЕИ, нито има ясна политическа стратегия и нормативна рамка за развитието на сектора. Тъкмо обратното – цените се определят „на тъмно“ по усмотрение на една държавна агенция, без парламентарен контрол, вместо, – както е нормалната практика в други страни-членки на ЕС – чрез Закона за ВЕИ.
Липсваща сигурност обаче означава риск за инвеститорите. Рисковете струват пари. Така кредитите за ВЕИ проекти се оскъпяват. По-високите банкови лихви правят част от ВЕИ проектите нерентабилни, колкото и да са технически обосновани, а подготовката им се оказва загуба на пари. При такива несигурни политически условия е възможно банките изобщо да откажат финансиране. А „оцелелите“ проекти плащат по-високи лихви за банкови заеми и в последствие ще изискват по-високи цени за продажба на ток, за да бъдат рентабилни. По този начин непредвидимите решения на ДКЕВР изкуствено оскъпяват производството на енергия от ВЕИ.
Очевидно правителството не е запознато с основните пазарни принципи. Как иначе да си обясним факта, че стабилността на пазара не се измерва в парична стойност? А стабилност може да се постигне чрез конкретни поправки в Закона за ВЕИ, които да гарантират дългосрочна предвидимост на пазара за производство на ВЕИ както по отношение на тарифите, така и по отношение на сроковете за изкупуване на електроенергията. Тогава на 1-ви юли слънцето ще изгрява над все по-евтини слънчеви инсталации и ние, потребителите, ще плащаме по-ниски сметки за ток. Дано правителството да се събуди достатъчно рано!