Жаклин Кремерс: “Зелените” са чисти

„Срещнах се с млади, позитивни хора, които виждат бъдещето си в България“.

Jacqueline Cremers по време на посещението в България

Jacqueline Cremers по време на посещението в България. Снимка: Л. Костова.

Жаклин Кремерс е генерален секретар на Европейската зелена партия (ЕЗП). Тя пристигна в България в началото на юли заедно със своите колеги Ержбет Шмук от Унгария и Андрей Козлов от Русия, за да се ориентира в “зелената каша” на българския политически живот. Има голяма вероятност тази каша да не е много ясна и на вас, затова припомняме, че след 1989 в България са били основавани 6 зелени политически партии; някои от тях са се обединявали, после са се разделяли с кавги, участвали са в управлението на България заедно с БСП или пък са правили предизборни коалиции с НДСВ. Няма да навлизаме в подробности, за да не ви объркаме. Нека вместо това чуем какви са впечатленията на самата Жаклин след направеното проучване, както и да научим малко повече за целите и постигнатото от ЕЗП.

Жаклин, разкажи ни повече подробности за посещението си в България, заедно с твоите колеги?

Като генерален секретар на ЕЗП аз отговарям за координацията между отделните (пълноправни и асоциирани) членове на ЕЗП – понастоящем те са 47 в и извън ЕС, а също и за процеса по приемане на нови членове на ЕЗП. В тази връзка аз за втори път пътувам до България – първото ми посещение беше миналата година. Когато бях избрана на този пост през ноември 2009, аз разбрах, че в България има 4 зелени партии и си помислих: “Боже, това е много!” и бях много любопитна да разбера каква точно е ситуацията. И така, миналата година за пръв път имах възможност да говоря с всички тези партии и фракции.

Има ли подобна зелена каша  и в други европейски страни?

Да, има. За съжаление. В Хърватска например има 9 зелени партии. Но проблемът със ситуацията в България е, че две от зелените партии (“Зелената партия” на Александър Каракачанов и “Зелените” – бел.авт.) са част от семейството на ЕЗП. И тази ситуация ни е малко неловка, защото всъщност бихме искали да имаме само по един партньор в една държава – в Хърватска е точно така. Затова искаме да разберем – възможно ли е тези две партии да си сътрудничат или трябва да изберем една от тях.

По-ясна ли е за вас ситуацията сега, след тези две визити?

Да. Аз говорих с много хора, и не само с хора от самите зелени партии, но и с други обществено ангажирани българи. Така имах възмоможност да си създам максимално обективно мнение. Сега, при второто си посещение усещам, че в България наистина нещо се променя. Тези демонстрации, при които хората наистина излизат на улицата – изглежда, че става дума за екология, но според мен поне половината от мотивите са свързани с демокрацията. Хората искат да кажат на управляващите: “Тук има граница, не я минавайте, стига!” Това го нямаше при първото ми посещение през 2011. А и хората, с които се срещнах – част от активистите при тези протести: те са много положителни хора и имат надежди за бъдещето си тук, в България. Това също е различно за мен.

Това означава ли, че и според вас тук може да има положително развитие?

Още при първото си посещение тук аз видях, че “Зелените” имат шанс да се развият като автентична зелена партия. Виждам сред тях много мотивирани, ентусиазирани хора. И смятам, че много от хората на улицата – не всички разбира се, далеч съм от тази мисъл – но “Зелените” наистина са една от малкото, да не кажа единствената политическа алтернатива за тези хора – ако те отидат да гласуват.

Проблемът е именно в това, че много от тях продъкжават да не гласуват – защото политиката е мръсна работа и ако някой се е захванал с нея – значи…

…бърка в мръстотията. Напълно разбирам това и бих се съгласила, че отчасти то е вярно. Политическата система е създадена по начин, при който човек не е сам, има много партии, много интереси и затова трябва да се правят компромиси, да се приемат неща, които в една идеална ситуация не са съвсем приемливи. Но всъщност ти по-скоро имаш предвид, че политиката тук е съвсем корумпирана, че политиците не са честни и не заслужават доверие.

Точно така. И затова е трудно българите да бъдат убедени, че някой влиза в политиката с чисти намерения.

Вчера говорихме с някои от протестиращите и когато ги попитахме как си представят промяната в България и че може би някои от тях трябва да влязат в политката, те наистина не искаха това. Но някои малко по малко започват да разбират, че това е системата, в която действа държавата. Те не искат революция и тотална смяна на тази система. Така че в този случай остава възможността да се участва на тази политическа сцена и според мен все повече хора ще виждат това. И това е, което “Зелените” могат да използват и да спечелят. Защото в този смисъл “Зелените” са чисти. Хората са млади. Те ще пораснат, ще станат по-зрели. Ще разберат, че само с демонстрации на улиците не могат да постигнат това, което искат. Промяната означава да се ангажираш с властта в тази страна, да объркаш сметките на онези, които са си ги направили без теб. Това е трудно, защото изисква компромиси. Винаги – иначе влизаме в диктатура. От протестиращите сигурно 30% ще кажат, че няма да гласуват. Но 70% ще започнат да мислят къде могат да намерят реална политическа алтернатива и дори биха започнали да сътрудничат на “Зелените” на местно или национално ниво. В началото най-вероятно ще бъдете опозиция, но в един момент, ако използвате добре шансовете си, можете да влезете в управлението и реално да започнете да осъществявате идеите си. Имате пред себе си и добрият пример от други страни. Зелените партии в много държави вече са част от управлението и там промяната е доста видима, особено на местно ниво: в транспорта, в социалната сфера (особено в грижата за децата, защото ако нея я няма, хората, особено майките не могат да работят), в архитектурата: повече детски площадки, саниране на сгради…

Има ли всъщност вертикално добре работещи връзки между зелената “шапка”, каквато всъщност се явява ЕЗП, и локалните зелени общности в Европа?

В началото ЕЗП действаше главно като федерация на своите членове и само избрани делегати от страните идваха на нашите партийни и съвещателни срещи. Но с времето все повече разбираме колко е важно да се обменя опит между отделните страни на локално ниво и затова започнахме да променя и структурата на организацията. Затова в момента се опитваме да правим локални мрежи, от съветници на местно ниво – за местни политики, джендър организации и други, така че хора  с едни и същи интереси от различните страни да могат да обменят опит помежду си. Защото така кръгът от хора, които имат едни и същи интереси и цели се разширява и те могат да обменят не само знания, но и да си дават подкрепа едни на други. Така целите се постигат по-лесно. Освен това като европейски зелени решихме да установяваме директен контакт с всички, които се интересуват от дейността ни – т.е. да използваме социалните мрежи, за да бъдем максимално прозрачни и всеки, който се интересува от нас да знае какво правим. Това е много по-смислено, отколкото за кратко време да се съберем някъде много хора, които дори нямат време да се запознаят. Но всички тези промени започваме да ги осъществяваме едва от миналата година, така че ще мине време, преди да може да бъдат видяни на практика.

Хората в България знаят много малко за дейснотта на ЕЗП. Кои са постиженията, с които организацията се гордее най-много?

Най-добрият пример за постигнатото от нас е общата концепция за това какво означава зелена икономика и как тя може да се развива и прилага на практика. Тя беше подготвена за последните избори за Европейски парламент през 2009. Става дума за Новият зелен договор (“Green new deal”). Нека го обобщя с няколко думи: ако човечеството иска устойчиво бъдеще, трябва направим промяна в икономиките си и да я организираме по начин, при който да отделяме минимално количество въглеродни емисии: да санираме къщите си, да преминем от базирани на петрол и нефт индустрия и транспорт към такива от децентрализирани и ВЕИ енергоизточници. Нашите изследвания, както и практиката ни от Германия показва, че това създава нови работни места – ние ги наричаме “зелени”. Другото ни важно постижение е общата концепция за селското стопанство. И специално за България това е много важно: при вас 70% от селското стопанство е индустриализирано. Ако го децентрализирате, това ще върне хората в селата, те няма да бъдат изоставени или пък в тях да доизживяват дните си само възрастни хора, чиито деца са в големите градове или в чужбина. Накратко това е нашата програма: трансформация от нефтена към ВЕИ икономика, местно земеделие и максимално много услуги на местно ниво.

Доколко солидарността играе роля при тази трансформация: в Европа има икономики, които са много по-зелени от други, трябва ли те един вид да изчакат другите, да им помогнат да направят своята трансформация и да могат всички да се движат по-скоро в една група или е хубаво по-изоставащите да виждат онези, които са напред и да се чувсват по-мотивирани да ги следват?

Солидарността е много важна част от зеленото мислене. Ние не искаме да ставаме по-богати за сметка на другите, имаме принципите на честната търговия “fair trade”. Наясно сме, че по света има хора, които нямат нищо за ядене и нищо за пиене (недостигът на вода ще става все по-голям проблем). И нямаме избор – земята е една, а границите й стават все по-преодолими, затова трябва да направим тази трансфромация на икономиката паралелно. Нереалистично е да кажа едновременно, но при процеса е важно да няма много голямо изоставане между различните държави – това противоречи на принципите на солидарността. От друга страна, и хората трябва да го искат – ние не можем да накараме никоя държава насила да променя икономиката си и да я прави по-зелена. Самите граждани трябва да го искат и да са убедени, че е за добро.

Кои са регионите в Европа, върху които ЕЗП са концентрира в момента и е готова да вложи повече усилия?

Това са местата, където смятаме, че имаме голям шанс да постигнем сериозен напредък – на местно или на национално ниво. Чехия, Унгария (заради силно дясното правителство на Виктор Орбан и някои обезпокоителни авторитарни промени там, включително и в изборното законодателство; там също има млада зелена партия, която дори е в парламента, но сега е в криза и има нужда от подкрепа), Испания, където също имаме млад, растящ партньор. Зелените партии в Германия, Франция, Люксембург – те се справят чудесно и без нашата помощ. Ние бихме искали да вложим усилията си там, където те наистина биха били ефективни. Това е и причината да бъда в България – ние бихме искали, доколкото можем, да помогнем на “Зелените”. Целият балкански регион в момента е интересен за нас – Румъния, Хърватска също – представяте ли си какво би станало, ако гласовете за 9 партии се съберат в един атрактивен кандидат за Европейския парламент например?

Има ли нещо, което би искала да споделиш, а пък аз не съм попитала?

Има, да. Става дума за София, това е, което аз познавам от България – много харесвам този град. Той е наистина зелен, с много паркове и дървета и виждам в него усмихнати, позитивни хора. A за да бъде още по-хубав, ако бях общински съветник, бих направила две неща: достъпност на тротоарите и улиците за по-трудноподвижни хора: родители с колички, инвалиди, възрастни. И мрежа от велоалеи – защото в момента колоезденето в българската столица ми се струва доста опасно. А е толкова приятен начин за придвижване – тих, сигурен, здравословен и без отделяне на вредни емисии!

Лилия Костова проведе интервюто с Жаклин Кремерс по време на нейното посещение в България през юли 2012 г.