от Димитър Събев, оригиналната статия можете да прочетете тук.
На 11 февруари в София се състоя кръгла маса на тема Цианидните технологии в златодобива. Организаторите от „България без цианиди” ме поканиха да взема отношение по темата като икономист. Заради проблеми с гласа не можах да се изкажа по време на дискусията, но подготвих писмено становище, което раздадох на присъстващите. Можете да го прочетете по-долу.
Общото ми впечатление от срещата е следното. Експертите бяха толкова възхитени от собствените си знания, че не успяха да дискутират помежду си. Чуждестранните гости на кръглата маса – от Унгария, Румъния и Гърция – демонстрираха по-задълбочена екологична култура от българите. Златото на компанията „Дънди Прешъс” е достатъчно, за да има цианидната технология горещите си привърженици сред експертите в бранша и населението от региона.
Какво движи златодобива?
Ако разгледаме динамиката на цената на златото от 1970 г. досега (т.е. от изоставянето на идеята за златно покритие на валутите), ще видим, че стойността на златото започва рязко да нараства след 2002 г. Сходен, макар и по-малък ръст има в началото на 1980-те години, последван от продължителен период с по-ниски цени.
Можем да очакваме, че цената на златото ще коригира посоката си отново надолу, след като световната икономика започне да се възстановява от рецесията. Всъщност възможно е цената на златото сега да е на върха на цикъла си.
Поскъпването на златото води до ръст на инвестициите в златодобив, като в медиите дори се говори за „нова треска за злато”.
Цианидното излужване е най-евтината технология – като инвестиция, но ако в оценката не се включи рискът за здравето и замърсяването на околната среда. Тя позволява с добра печалба да се извлича злато от бедни руди, какъвто е случаят с мината в Челопеч.
Ако цената на златото в бъдеще се понижи, можем да очакваме, че ангажиментите за поддържане качеството на площадките и последваща рехабилитация на мините ще бъдат изоставени като нерентабилни.
Този сценарий не трябва да се пропуска за „Челопеч Майнинг” ЕАД. Компанията обявява, че прилага водещи технологии с непробиваеми системи за защита, но ако цената на златото падне под нивото, осигуряващо й желаната норма на печалба, то както разходите за опазване на околната среда, така и социалните програми на компанията в региона вероятно също ще спаднат.
Кой носи щетите при замърсяване с цианид?
Преди 10 години австралийската компания „Есмералда Иксплорейшън”, която допусна разлив на цианиди от румънската мина „Аурул” в Байа Маре, описа като „политически мотивирани” всички съобщения за отравянето на реките Тиса и Дунав. Австралийските бизнесмени твърдяха, че всъщност те са въвеждали екологичните стандарти в (изостаналата) Румъния, а реакциите на Унгария и Сърбия били „емоционални” и „изцяло спекулативни”.
Пораженията от този цианиден разлив бяха оценени на 110 млн. евро.
След като австралийската компания не можеше повече да отхвърля очевидното, за да избегне предявените й претенции за близо 100 млн. долара, „Есмералда Иксплорейшън” се оттегли от борсата, през 2002 г. се преименува на „Юроголд”, отдели от себе си оператора на мина Аурул („Трансголд”) и в крайна сметка румънските данъкоплатци останаха да дължат компенсациите на Унгария.
Същият модел – екологична катастрофа и банкрут, за да се избегне плащането на компенсации, е причина цианидната технология да бъде забранена в Монтана. Щатът Монтана е основен център на американската минна индустрия, но слабата регулация за използваните технологии води до рязко влошаване качеството на околната среда (и съответно поевтиняване на други активи като гори, обработваема земя, туристически обекти и т.н.). Данъкоплатците са принудени да плащат огромни сметки за рехабилитация и рекултивация, защото минните компании при всеки изглед за предявяване на претенция бързат да фалират или променят собствеността си.
Според разпространената информация, „Челопеч Майнинг” са депозирали 2.3 млн. щатски долара в доверителна сметка „за финансиране на дейности за намаляване на екологичния риск”, което не е достатъчно за нещо сериозно.
Според последния финансов отчет на канадската компания „Дънди Прешъс” – концесионер на мината в Челопеч, нетните продажби за 2008 г. възлизат на 109 млн. долара, а съвкупните активи на 568 млн. долара. Това също е недостатъчно да компенсира голяма екологична катастрофа, каквато прилагането на цианидна технология би могло да причини.
Не представлява ли забраната на цианидната технология ущърб за стопанската инициатива?
Известни са и други съвременни методи за добив на злато (напр. Haber Gold процесът), но златната индустрия предпочита да не им дава гласност, тъй като при тях пределните разходи са по-високи и съответно печалбите по-ниски.
Журналисти от БиБиСи (британската медия е последователен защитник на демокрацията и принципите на свободния пазар) описаха катастрофата в Байа Маре така: „Разливът на цианид, макар и пагубен, не е главният проблем. По-широкият въпрос е как тази ситуация въобще е могла да се случи: това е история нанедостатъчно регулирания капитализъм в посткомунистическаРумъния”. (19 май 2000 г.)
Също така, цианидната технология не е трудоемък процес. Чрез тройното разширяване на производствения капацитет на мина Челопеч, за което „Дънди Прешъс” сега се бори, или с разработването на находището Ада Тепе в Крумовград, не може да се очаква разкриване на много нови работни места.
Нещо повече, разкритите работни места не са от такова естество, че да можем да говорим за повишаване на глобалната конкурентоспособност на българската икономика. Накрая, разширяването на производствения процес ще доведе до по-бързо изчерпване на залежите в находището, следователно и позитивният социален ефект от инвестицията бързо ще отшуми.
По днешен курс и информация на компанията – инвеститор, залежите в Челопеч възлизат на 2.675 млрд. долара в злато и 1.9 млрд. долара в мед, т.е. общо 4.5 млрд. долара. При сегашната концесия, за българската държава до 2020 г. ще бъдат отчислени едва около 300 млн. лева. От гледна точка стопанисване на националните ресурси, България е в очевидно губеща позиция.
Същевременно рискът, свързан с прилагането на цианидни технологии в златодобива, пряко засяга възможностите на България да развива следните устойчиви отрасли:
- Биологично земеделие, лозарство и овощарство;
- Екологичен и рекреационен туризъм;
- Хранително – вкусова промишленост, особено възможностите за износ на европейския пазар;
- Водно стопанство.
Последното е особено важно, тъй като България е в групата на рисковите страни по опасност от засушавания. Замърсяването на подпочвените води от хвостохранилищата, което е неизбежно, става още по-скъпо предвид очертаващият се недостиг на води за напояване и питейни нужди. В същото време екстремалните климатични явления, включително бедствени наводнения зачестяват през последните десетилетия, тоест нараства и рискът за съхраняването на отпадния продукт от цианидния процес.
Чрез прилагането на цианидни технологии в златодобива в България се осъществява следното отдавна познато „упражнение”: екологичният риск се национализира, приходите се приватизират. Дори нещо повече, екологичният риск се интернационализира, тъй като страните от Беломорския басейн при катастрофа няма да се забавят да повдигнат обвинения към България.
В анализ на Института за пазарна икономика, изготвен за нуждите на „Дънди Прешъс”, се посочва: „(при реализиране на проект за добив на злато в Крумовград) общината ще се превърне в по-атрактивно и предпочитано място за живеене”. Това твърдение, обвързано с употребата на цианиди в екологично съхранен район с възможност за аграрно стопанство с висока добавена стойност и екологичен и културен туризъм, е арогантно.
От гледна точка на инвестиционния имидж на България, уместно е да скъсаме със стереотипа „страна от източна Европа, в която екологичните стандарти не са пречка за бизнес”. Възможността за печалба, по-висока от средното за отрасъла заради противоречиви технологии, която се предоставя с неясни аргументи на отделни инвеститори, отпъжда действително ценните инвеститори, които ще осъществят трансфер на водещи световни технологии и ще повишат качеството на управлението.