Черноморските страни: Партньори за екология и демокрация? Диалог Изток-Запад, конференция на Зелените от региона на Черно море, 29-31 октомври 2010

27.10.2010

В периода 29 -31 Октомври, 2010 по повод международния ден на Черно море -31.10.2010 в София ще се проведе международна конференция с участието на представители на Зелените от страните от Черноморския регион.

Темите на конференцията са:
*Енергията и природата на Черно море;
*Партньорството между черноморските страни по въпросите на околната среда и демокрацията;
*Малцинствата в държавите, около Черно море.

Сред лекторите на конференцията са:
Михаил Тремополис – евродепутат от групата на Зелените в Европейския парламент
Даниела Божинова – съпредседател на ПП Зелените
Алексей Козлов – представител на Гроза, Русия
Умит Сахин – говорител на Турските Зелени

Конференцията се организира и финансира от Зелената Европейска Фондация и Асоциацията за научни изледвания на Холандските Зелени с активното участие на ПП Зелените.

С програмата на конференцията може да се запознаете тук: BSD_Programme_Vers_03



Икономически аргументи против употребата на цианиди в златодобива

12.02.2010

от Димитър Събев, оригиналната статия можете да прочетете тук.

На 11 февруари в София се състоя кръгла маса на тема Цианидните технологии в златодобива. Организаторите от „България без цианиди” ме поканиха да взема отношение по темата като икономист. Заради проблеми с гласа не можах да се изкажа по време на дискусията, но подготвих писмено становище, което раздадох на присъстващите. Можете да го прочетете по-долу.
Общото ми впечатление от срещата е следното. Експертите бяха толкова възхитени от собствените си знания, че не успяха да дискутират помежду си. Чуждестранните гости на кръглата маса – от Унгария, Румъния и Гърция – демонстрираха по-задълбочена екологична култура от българите. Златото на компанията „Дънди Прешъс” е достатъчно, за да има цианидната технология горещите си привърженици сред експертите в бранша и населението от региона.

На 11 февруари в София се състоя кръгла маса на тема Цианидните технологии в златодобива. Организаторите от „България без цианиди” ме поканиха да взема отношение по темата като икономист. Заради проблеми с гласа не можах да се изкажа по време на дискусията, но подготвих писмено становище, което раздадох на присъстващите. Можете да го прочетете по-долу.
Общото ми впечатление от срещата е следното. Експертите бяха толкова възхитени от собствените си знания, че не успяха да дискутират помежду си. Чуждестранните гости на кръглата маса – от Унгария, Румъния и Гърция – демонстрираха по-задълбочена екологична култура от българите. Златото на компанията „Дънди Прешъс” е достатъчно, за да има цианидната технология горещите си привърженици сред експертите в бранша и населението от региона.

Какво движи златодобива?

Ако разгледаме динамиката на цената на златото от 1970 г. досега (т.е. от изоставянето на идеята за златно покритие на валутите), ще видим, че стойността на златото започва рязко да нараства след 2002 г. Сходен, макар и по-малък ръст има в началото на 1980-те години, последван от продължителен период с по-ниски цени.

Можем да очакваме, че цената на златото ще коригира посоката си отново надолу, след като световната икономика започне да се възстановява от рецесията. Всъщност възможно е цената на златото сега да е на върха на цикъла си.

Поскъпването на златото води до ръст на инвестициите в златодобив, като в медиите дори се говори за „нова треска за злато”.

Цианидното излужване е най-евтината технология – като инвестиция, но ако в оценката не се включи рискът за здравето и замърсяването на околната среда. Тя позволява с добра печалба да се извлича злато от бедни руди, какъвто е случаят с мината в Челопеч.

Ако цената на златото в бъдеще се понижи, можем да очакваме, че ангажиментите за поддържане качеството на площадките и последваща рехабилитация на мините ще бъдат изоставени като нерентабилни.

Този сценарий не трябва да се пропуска за „Челопеч Майнинг” ЕАД. Компанията обявява, че прилага водещи технологии с непробиваеми системи за защита, но ако цената на златото падне под нивото, осигуряващо й желаната норма на печалба, то както разходите за опазване на околната среда, така и социалните програми на компанията в региона вероятно също ще спаднат.

Кой носи щетите при замърсяване с цианид?

Преди 10 години австралийската компания „Есмералда Иксплорейшън”, която допусна разлив на цианиди от румънската мина „Аурул” в Байа Маре, описа като „политически мотивирани” всички съобщения за отравянето на реките Тиса и Дунав. Австралийските бизнесмени твърдяха, че всъщност те са въвеждали екологичните стандарти в (изостаналата) Румъния, а реакциите на Унгария и Сърбия били „емоционални” и „изцяло спекулативни”.

Пораженията от този цианиден разлив бяха оценени на 110 млн. евро.

След като австралийската компания не можеше повече да отхвърля очевидното, за да избегне предявените й претенции за близо 100 млн. долара, „Есмералда Иксплорейшън” се оттегли от борсата, през 2002 г. се преименува на „Юроголд”, отдели от себе си оператора на мина Аурул („Трансголд”) и в крайна сметка румънските данъкоплатци останаха да дължат компенсациите на Унгария.

Същият модел – екологична катастрофа и банкрут, за да се избегне плащането на компенсации, е причина цианидната технология да бъде забранена в Монтана. Щатът Монтана е основен център на американската минна индустрия, но слабата регулация за използваните технологии води до рязко влошаване качеството на околната среда (и съответно поевтиняване на други активи като гори, обработваема земя, туристически обекти и т.н.). Данъкоплатците са принудени да плащат огромни сметки за рехабилитация и рекултивация, защото минните компании при всеки изглед за предявяване на претенция бързат да фалират или променят собствеността си.

Според разпространената информация, „Челопеч Майнинг” са депозирали 2.3 млн. щатски долара в доверителна сметка „за финансиране на дейности за намаляване на екологичния риск”, което не е достатъчно за нещо сериозно.

Според последния финансов отчет на канадската компания „Дънди Прешъс” – концесионер на мината в Челопеч, нетните продажби за 2008 г. възлизат на 109 млн. долара, а съвкупните активи на 568 млн. долара. Това също е недостатъчно да компенсира голяма екологична катастрофа, каквато прилагането на цианидна технология би могло да причини.

Не представлява ли забраната на цианидната технология ущърб за стопанската инициатива?
Известни са и други съвременни методи за добив на злато (напр. Haber Gold процесът), но златната индустрия предпочита да не им дава гласност, тъй като при тях пределните разходи са по-високи и съответно печалбите по-ниски.

Журналисти от БиБиСи (британската медия е последователен защитник на демокрацията и принципите на свободния пазар) описаха катастрофата в Байа Маре така: „Разливът на цианид, макар и пагубен, не е главният проблем. По-широкият въпрос е как тази ситуация въобще е могла да се случи: това е история нанедостатъчно регулирания капитализъм в посткомунистическаРумъния”. (19 май 2000 г.)

Също така, цианидната технология не е трудоемък процес. Чрез тройното разширяване на производствения капацитет на мина Челопеч, за което „Дънди Прешъс” сега се бори, или с разработването на находището Ада Тепе в Крумовград, не може да се очаква разкриване на много нови работни места.

Нещо повече, разкритите работни места не са от такова естество, че да можем да говорим за повишаване на глобалната конкурентоспособност на българската икономика. Накрая, разширяването на производствения процес ще доведе до по-бързо изчерпване на залежите в находището, следователно и позитивният социален ефект от инвестицията бързо ще отшуми.

По днешен курс и информация на компанията – инвеститор, залежите в Челопеч възлизат на 2.675 млрд. долара в злато и 1.9 млрд. долара в мед, т.е. общо 4.5 млрд. долара. При сегашната концесия, за българската държава до 2020 г. ще бъдат отчислени едва около 300 млн. лева. От гледна точка стопанисване на националните ресурси, България е в очевидно губеща позиция.

Същевременно рискът, свързан с прилагането на цианидни технологии в златодобива, пряко засяга възможностите на България да развива следните устойчиви отрасли:

  • Биологично земеделие, лозарство и овощарство;
  • Екологичен и рекреационен туризъм;
  • Хранително – вкусова промишленост, особено възможностите за износ на европейския пазар;
  • Водно стопанство.

Последното е особено важно, тъй като България е в групата на рисковите страни по опасност от засушавания. Замърсяването на подпочвените води от хвостохранилищата, което е неизбежно, става още по-скъпо предвид очертаващият се недостиг на води за напояване и питейни нужди. В същото време екстремалните климатични явления, включително бедствени наводнения зачестяват през последните десетилетия, тоест нараства и рискът за съхраняването на отпадния продукт от цианидния процес.

Чрез прилагането на цианидни технологии в златодобива в България се осъществява следното отдавна познато „упражнение”: екологичният риск се национализира, приходите се приватизират. Дори нещо повече, екологичният риск се интернационализира, тъй като страните от Беломорския басейн при катастрофа няма да се забавят да повдигнат обвинения към България.

В анализ на Института за пазарна икономика, изготвен за нуждите на „Дънди Прешъс”, се посочва: „(при реализиране на проект за добив на злато в Крумовград) общината ще се превърне в по-атрактивно и предпочитано място за живеене”. Това твърдение, обвързано с употребата на цианиди в екологично съхранен район с възможност за аграрно стопанство с висока добавена стойност и екологичен и културен туризъм, е арогантно.

От гледна точка на инвестиционния имидж на България, уместно е да скъсаме със стереотипа „страна от източна Европа, в която екологичните стандарти не са пречка за бизнес”. Възможността за печалба, по-висока от средното за отрасъла заради противоречиви технологии, която се предоставя с неясни аргументи на отделни инвеститори, отпъжда действително ценните инвеститори, които ще осъществят трансфер на водещи световни технологии и ще повишат качеството на управлението.



Петко Ковачев: Унищожаването на природата храни корупцията и това върви на бързи обороти!

28.11.2009

Интервю на Даниела Горчева от Медиапул


От вашия блог разбрах за съмненията ви, че ДАНС може да е вербувала хора да следят екопрояви. Така ли е?

Имаме сведения, че са „уговорили“ хора от обществени институции да докладват какво правят природозащитниците, когато се събират на определени – публични и структурирани именно за публични цели – места. Но, както обикновено, акциите на службите у нас са толкова елементарни, че са чак жалки. ДАНС или МВР могат винаги да си изпратят служителите или агентите на тези места – никой няма да им обърне никакво внимание. Но те продължават по стар навик с мръсотията на вербовките. Именно това правят – вербуват – днес срещу граждански организации, утре – всеки може да се окаже отново обект на разработка от страна на службите и никак няма да е за чудене, като се имат предвид съставът на тези служби и добре познатият ни от близкото минало манталитет на работещите в тях.

Има ли случаи на подслушване на телефонни разговори и следене на интернет кореспонденция на „зелените” или на членове и съмишленици на природозащитни организации?

Ако моят телефон или телефонът на Андрей Ковачев (от Партията на зелените – б. р.) се броят като такива на зелените – да. Но ние с него сме „закачени“ отдавна. За интернет – нямам сведения, но няма да се учудя. Още повече, че многократно вече се опитват и изглежда нямат намерение да се откажат от мерака да следят трафика по интернет – тоест кой с кого си кореспондира, говори по скайп или пише по електронната поща.

Във всеки случай миналата седмица в Европарламента групата на Зелените/ЕСА дискутираше приоритетите си и една от темите беше именно интернет сигурността и правата на ползващите интернет. Ще настоявам и пред партия „Зелените“ този проблем да не бъде загърбван.

Иначе в България екоорганизации или отделни природозащитници са разработвани през всичките години и правителства (може би само без това на СДС от 1991-92 г.). Службите разследваха „Екогласност“ навремето и по-късно продължиха да разработват природозащитни организации като Екоклуб 2000, СДП „Балкани“, Информационния и учебен център по екология, „Зелени Балкани“, „За Земята“…

Сега съм убеден, че заради протестите около Морската градина във Варна колегите също са под наблюдение. Имали сме и директни контакти с представители на службите по тяхно искане и неведнъж са правени опити да ни сплашват или вербуват, установявали сме, че има наблюдения, подслушване на офиси, телефони. Неизвестни лица са разпитвали наши съседи какви сме, идват ли ни чужденци на гости, дали не си купуваме скъпи вещи, имаме ли коли. Само за частни самолети май не са питали.

Екоорганизации като „Граждани за Рила” и „За да остане природа в България” и други граждански сдружения неколкократно сезираха ДАНС за незаконни строежи и заменки. Какъв беше резултатът от това?

Нямам информация за тези сигнали, а и да си призная – не очаквам нищо от службите на България, както и да се наричат.

От съответните служби в ЕС също са ни казвали, че нямат доверие на българските служби. Затова аз не бих си губил времето да подавам сигнали нито в ДАНС, нито в МВР, нито в другите служби. Още повече, че сигналите ги подаваме до институциите и в съда. Ако службите искат да си свършат работата, ма откъде да се информират.

Същото е и с прокуратурата – преди години подавахме сигнали и – нищо. Да не би да са разследвали далаверите около АЕЦ „Белене“? При това сигналът беше подаден от тогавашния председател на Общинския съвет на Свищов! Тишина… Цял свят разбра за далаверите и корупцията около АЕЦ „Белене“, само българската прокуратура не знае. Прокуратурата всъщност е част от проблема на неработещата правосъдна система в България и е известно защо, но това е отделна тема.

Има ли връзка между унищожаването на природата и корупцията по високите етажи на властта?

Има и още как! Връзката „унищожаване на природата – висша администрация – управляващи политици“ отдавна е доказана. Престъпленията в горите са най-яркият пример. Същото важи за презастрояването на Черноморието, за унищожаването на зелените площи в София, за съсипването на Пирин, Родопите, Рила и за хилядите по-малко известни случаи, където властват местни феодалчета. По веригата местни феодали – местни олигархеещи – местни структури на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и ето ти незаконен добив на инертни материали, сметище без оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), вятърни инсталации в НАТУРА-зони, „корекция“ на река… А местните ченгета и местната прокуратура бдят за рахатлъка на участниците в схемите.

Знаете ли в колко общини в България хората се самонаричат с ирония „първа частна община“? Велинград, Своге, Гълъбово, Гулянци, Каварна, Несебър, Царево, дори градове като Сливен и Смолян. Унищожаването на природата всъщност е начин да се храни корупцията и този филм се върти на бързи обороти.

Цялото интервю може да прочетете тук



Нобелов лауреат за мир ще изнесе лекция за климатичните промени

24.09.2009

DR-2-91f44Доминик Рейно, лауреат на Нобелова награда за мир, ще изнесе лекция за ролята на Европейския Съюз и Междуправителствената група за оценка на климатичното развитие при подготовката на конференцията за климатичните промени в Копенхаген. Неговата лекция ще бъде последвана от дебат, който се вписва в цикъла от конференции „Европа минава на зелено” организиран от Френския Институт в София.

Събитието е на 28-ми септември от 19.00 ч., в Центъра за култура и дебат „Червената Къща“ (София, ул. Любен Каравелов №15).

Доминик Рейно е експерт със световна известност в тази определяща бъдещето на на планетата проблематика. Изследванията му (той е изследовател в Националния Център за Научни Изследвания – Университета в Гренобъл) в областта на емисиите на газове с парников ефект, се ползуват с международно признание. В тази връзка, той заедно с другите учени, раборили по този проблем и съвместно с Ал Гор, получава през 2007 г. Нобеловата награда за мир. Реализирането на филма на Ал Гор „Неудобната истина” се основава и на въпросните изследвания. Доминик Рейно се е изказвал по много поводи пред европейски и северноамерикански парламентарни комисии.

Конференцията в Копенхаген ще събере от 7-ми до 18-ти декември т.г. всичките държави ратифицирали рамковата конвенция на Обединените Нации относно климатичните изменения. Тя трябва да позволи приемането на един амбициозен по своята същност международен договор, който ще замести този от Киото.

Повече информация може да намерите тук, тук и тук.

DRaynaud



На страха очите са големи – 100 бона са повече от десетки милиони…

28.08.2009

Отговор на ЗЕЛЕНИТЕ по повод атаките срещу партията в някои „медии” или истината за зеления „рекет“

Зелени „рекетьори“ и „терористи“
Снимки: Калина Бибишкова и Василена Вълчанова

Както преди, така и след изборите за Европейски парламент и Народно събрание т.г. партия „Зелените” продължава да работи по наболели за нашето общество теми, които явно не допадат на определени бизнес кръгове.

Поредно свидетелство за това е материалът със заглавие „Зелените рекетират България и големите в бизнеса” , публикуван наскоро в печатното и електронното издание на безплатното вестниче „19 минути”, който се разпространява в София. Темата на материала е срещу активната гражданска позиция  изразявана от „Зелените” по „горещи” проекти от екологична и социална гледна точка, както на национално, така и на местно ниво, което явно се явява спънка за редица бизнес начинания, слабо обосновани от гледна точка на обществения интерес, деловата далновидност и устойчивото развитие. Като някои конкретни примери за такава активна гражданска позиция са посочени закономерните „спънки” на „Зелените” срещу начинанията:

  • за безогледното приватизиране на част от черноморското крайбрежие при Варна (т. нар. проект „Алея първа”);
  • за посегателствата върху природното богатсво и обществения интерес в природен парк „Витоша” и Черноморското крайбрежие; и
  • за плановете за изграждането на български ядрени мощности в земетръсни райони, непопулярни сред енергийния и банковия бизнес сектори у нас и в чужбина.

„Ентусиазмът” и „будната” гражданска позиция на анонимните журналисти от в. „19 минути” заслужават само похвали и по-нататъшно окуражаване. Те също така обясняват и извиняват някои „дребни” фактически несъответствия, допуснати явно несъзнателно в материала. Като хора, очевидно по-отдадени на словото, отколкото на математиката, те например наивно се впечатляват от сумата, платена от „Зелените” за участие в скорошните избори за европейски и национален – два пъти по 50 000 лв., или общо 100 000 лв, като премълчават обаче факта, че тези депозити за участие са от една страна, едни от най-високите в ЕС, а от друга, че бяха въведени по-малко от 2 месеца преди началото на предизборната кампания за изборите за НС и ЕП през 2009 г. В техните очи тази сума е главозамайващо висока, по-голяма дори от официалната информация за партийните изборни бюджети, публикувани неотдавна за общ достъп и от всички останали партии.

Както може да бъде видяно и от изнесената информация на уеб сайта на Сметната палата, общата сума изразходвана от „Зелените” за депозити и за предизборна кампания е нищожна в сравнение с „инвестициите” направени за тази цел от други партии, като голяма част от тази сума беще привлечена чрез лични дарения от симпатизанти в порядъка на 10-20 лева за по-малко от два месеца.

Друго явно несъответствие в „писанията” на анонимните автори на материала във в-к „19 минути” е констатацията, че „през последните 20 години планината до София бе оставена на самотек, така че софиянците забравиха любимото си място за отдих и развлечения и започнаха да водят крайно нездравословен начин на живот”, като пропускат факта, че „Зелените” бяха регистрирани едва в края на 2008 г. и няма как да им бъде приписана вината, че са довели до „затлъстяване и боледуване” на младите софиянци и за все още нерешената съдба на такива мастодонти на комунистическата икономика като Кремиковци, КЦМ, ОЦК и Нефтохим.

А „унищожаването на масовия спорт” и „съвременния туризъм” –  понятия с които авторите на статията явно определят усилията на „Зелените” да се спре строителството на нови ски-писти в защитени територии – е естествен процес, който се дължи, от една страна, на глобалното затопляне на климата и факта, че дори и над 2000 м надморска височина, вече е трудно да се карат ски повече от 2-3 месеца в годината, поради простата причина, че няма достатъчно сняг, а от друга – на факта, че нашите „съвременни” курорти се превръщат в бетонни чудовища, в които основната цел е как да прецакаме туриста с високи цени и лошо обслужване.

„Зелените” тепърва започват да растат, и нищо чудно в скорошен бъдещ момент всички тези и още много други (може би недостатъчно информирани) хора, като анонимните автори на статията във в-к „19 минути”, да заемат своето място като активни и достойни наши членове, безрезервно отдадени на каузата за опазване на природата и обществения интерес.

В по-широк контекст, изглежда независимо от някои скорошни позитивни стопански сигнали за смекчаване или може би край на глобалната криза, в България конкуренцията в различни сектори продължава да се изостря. В. „19 минути” е поредно потвърждение за този процес, като с гореописаната публикация категорично влиза в конкуренция с някои други утвърдени издания на българския пазар, от рода на вестниците „Стършел” и „Тримата глупаци”. И да се надяваме, че неговите редактори ще имат поне доблестта да дадат чрез страниците на изданието поисканото право на отговор от „Зелените”, за да докажат, че поместената статия е по-скоро изключение, отколкото практика в този и някои други електронни и печатни медии, които все още упорито отказват да подпишат Етичната харта на медиите в България.

С целия материал и с коментарите по него можете да се запознаете на сайта на „вестника“



Седемте Рилски езера се превръщат в панаир

19.08.2009

От БлуЛинк

Наталия Димитрова

За пета поредна година прекарвам отпуската си в преходи с раници на гръб и с приятели из българските планини. Тази година от 18 юли до 2 август бях в Рила. На 27 и 28 юли пренощувахме в хижа „Седемте езера” (старата хижа) в циркусът на 7-те езера в Национален парк „Рила” с намерение да имаме достатъчно време да се разходим и да се полюбуваме на тази светиня на българското природно и културно наследство. Уви, с изумление открихме, че районът около езерата се е превърнал в „магистрала”. „Благодарение” на новопостроения и незаконен лифт от хижа Пионерска до хижа „Рилски езера” (новата хижа), Седемте езера са се превърнали в леснодостъпна дестинация на десетки туристи по джапанки и потници, които си правят пикник край езерата и разхождат кучета си, както и в място за незаконни сергии. По неофициална информация, подадена ми след запитване към работещите на касата на лифта, само за уикенда на 25 и 26 юли на територията на езерата са се качили над 5000 туристи. А сега си представете, ако само 500 от тях решат да потопят ръка или крак в някое от езерата и така, неумишлено дори, да измият недобре нанесен слънцезащитен крем, или мазнина от сандвича, който са изяли преди малко и това става всеки уикенд, то много скоро тези езера ще се превърнат в блата от цъфтящи в тях водорасли и друга растителност, която се благоприятства от замърсяването.

IMG_2108

В близост до езерата Рибното и Трилистника и двата дни компанията ни наблюдава и незаконно разполагане на сергии за продажба на варена царевица (!) и сладолед (!), както и незаконно разполагане на палатки на брега на езеро Близнака, в разрез с действащия План за управление на НП „Рила”. Български екологични организации нееднократно предупреждаваха институциите в процеса на строежа на ски-лифта за подобна „вероятност” от превръщане на Рилските езера в „сергиен комплекс”, но тези възражения бяха отхвърляни като несъстоятелни, ски-лифтът беше все пак построен и до днес действа без всички необходими разрешителни. Така че приятели планинари, колкото и цинично да звучи, май можем да си кажем: таз година царевица и сладолед, догодина бира и кебапчета!

За съжаление това не беше всичко. В същото време, в самата хижа „Седемте езера”, в която бяхме отседнали, и около която всяка година разпъват палатковия си лагер и дъновистите, компанията ни наблюдава и „усети” всяка сутрин от 8 до 9 ч, незаконно изгаряне на битовите отпадъци оставени от туристите (разбирайте най-вече пластмасови бутилки и чаши) в кухненската печка на хижата, на която в същото време се приготвяше и сутрешния чай за туристите (!), в резултат на което, посетителите на хижата бяха подложени на редовно обгазяване със зловонна миризма.

След завръщането от отпуската си подадох сигнал за тези нарушения в МОСВ и Дирекцията на НП „Рила”, та да си пожелаем, че това ще доведе поне до временно преустановяване на незаконния и грозен „алъш-вериш” и „обгазяване” на туристите на територията на Рилските езера. За да бъде постоянно обаче, зависи от активното изразяване на гражданската позиция на всеки от нас: необходимо е все повече граждани да не подминават подобни нарушения с мисълта, че нищо не могат да променят, а да снимат, да пишат и да затрупват медиите и компетентните институции със сигнали и искания за незабавни действия!

Реакцията на ПП ЗЕЛЕНИТЕ

Във връзка с цитираната информация, на 12.08.2009 г. ПП „ЗЕЛЕНИТЕ“ внесоха искане за достъп до информация в деловодството на МОСВ по повод на наблюдавани закононарушения на територята на 7-те Рилски езера в Национален парк „Рила” след пускането в експлоатация на незаконния ски лифт от хижа „Пионерска” до хижа „Рилски езера” през пролетта на 2009 г.
Исканията на „Зелените” са за информация относно: издадени разрешения за разполагане на временни търговски обекти на територията на 7-те Рилски езера в периода 1.01.2009 – 31.07.2009 г, одобрените методи за събиране и третиране на битови отпадъци на територията на хижа „7-те езера” (стара хижа) и предприетите мерки и действия от Дирекцията на НП „Рила” за ограничаване на антропогенния натиск върху флората и фауната на територята на 7-те Рилски езера и за актуализация на Плана за управление на парка, след въвеждане в експлоатация на лифта и във връзка с многократното увеличение на посетителите в района.
Информацията бе поскана от МОСВ във връзка с наблюдаваните през месец юли в близост до ез. Рибното и ез. Трилистника сергии за продажба на варена царевица и сладолед и незаконно изгаряне на битовите отпадъци оставени от туристите (най-вече пластмасови бутилки и чаши) в кухнята на хижа „7-те езера”, в резултат на което, гостите на хижата са подлагани на редовно „обгазяване” със зловонна миризма и опасни за здравето емисии.

А ето и отговора, който получихме от Дирекцията на „Национален парк Рила“,  на 6 септември.



ЗЕЛЕНИТЕ срещу презастрояването, искат повече природа

30.07.2009

ОТ БНР, Радио Пловдив

Партия ЗЕЛЕНИТЕ поиска на Родопите да бъде даден статут на природен парк. За това в подписка настояват 4 665 пловдивчани.

Още 3 петиции представиха днес в Пловдив ЗЕЛЕНИТЕ. Най-популярната е за забрана използването на цианиди и арсен в минната промишленост. Над 15 000 българи са се обявили за забрана на цианидите и арсена в мините. Такива изпозват компаниите «Челопечене Майнинг», Горубсо –Кърждали и мина на километри от село Поибрене.

Кампанията за чиста Марица са подкрепили 3015 пловдивчани, които приветстват идеята на Зелените минните предприятия по река Тополница да изградят свои пречиствателни станции.

Зелените са против презастрояването на Пловдив и сечта на дърветата.

На пресконференцията на ЗЕЛЕНИТЕ, в която взеха участие Васил Къдринов,  Георг Тупарев и Борислав Сандов,  бе представена и идеята за «зелени работни места»-според партията повече от 200 000 могат да са те в България предимно в областите-Енергетика, Строителство, Аграрно производство и туризъм. Те ще настояват пред народните представители за изменения в Закона за възобновяемите енергиини източници. Там могат да настъпят преференции за производителите на ел.енергия от слънцето, биомаса и вятър.

Още по темата:

Видео от ТВ Тракия, Пловдив

Пловдив24



Зелените – партия на гражданския активизъм в България

29.06.2009

От EMIGRANT BG

ЗЕЛЕНИТЕ са най-младата и нова партия в България, която взе участие в изборите за европарламент на 7 юни, 2009 г. и сега се подготвя и за участие в изборите за Народно събрание на 5 юли, 2009 г. Голяма част от 7000 и членове, както и кандидат-депутати са представители на неправителствени организации и активисти от гражданското общество от: протестите в защита на Иракли и Странджа, Витоша и Рила; от студентските протести през януари 2009 г.; от он-лайн подписките срещу подслушването в интернет; производители на биохрани; и майки, които се борят за по-добри условия на отглеждане на своите деца. Основахме партия ЗЕЛЕНИТЕ, защото участието във вземането на решения в България засега е достъпно само на партиите и искаме да променим полическия модел по посока на повече гражданска и по-малко безконтролна партийна демокрация.

Основните акценти от нашата програма за Народно събрание включват:
– реални механизми за граждански контрол и участие върху институциите чрез местни и национални референдуми, т.е. като граждани сме само електорални единици по време на избори и граждански нули между изборите;
– защита на природата и зелените площи, здравето, качеството на живот на хората;
– оставане на младите хора в България чрез създаване на нови работни места в т.нар. „зелена икономика” – алтернативни източници на енергия, екологично земедели и животновъдство, енергийна ефективност, чисти технологи и пр. Последните проучвания на световната природозащитна организация WWF показват, че в сектора на „зелените” услуги и производства в Европа са заети 3.4 милиона души, чиито брой непрекъстнато нараства, докато в „традиционните” метало- и въгледобивни индустрии, са заети 2.8 милиона.

Автор: Наталия Димитрова, кандидат за народен представител от партия „ЗЕЛЕНИТЕ” в Благоевград



Участие на Зелените в дискусия на тема „Екологичната политика на следващото управление“

17.06.2009

На 16 юни 2009 г. в Нов български университет, София се проведе дискусия между представители на 6 политически партии и студенти и преподаватели от университета на тема «Екологичната политика на следващото управление».

Преди изборите за Европейски парламент Коалиция «За да остане ПРИРОДА в България» изпрати до партиите списък с големите проблеми на българската природа с идеята той да се превърне в платформа, която да залегне в програмите на политиците от бъдещия български парламент. По време на дискусията бяха разгледани предизборните платформи на шестте партии, участващи в дебата и конкретните им политически ангажименти за околната среда за следващия период на управление на страната. Прочетете остатъка от публикацията »