Преди няколко дни Едвин Сугарев написа следните патетични думи: „Ние сме на ръба – между цивилизования свят и Русия, между демокрацията и деспотията“. Дотук между Едвин Сугарев и мен цари пълно съгласие. И двамата не искаме България да бъде азиатска република. Разликата в нашите виждания е за това какъв е начинът да се предотврати такъв трагичен исторически инцидент. Едвин Сугарев колебливо заявява, че падането в руската пропаст ще бъде предотвратено ако ние, българските избиратели, дадем доверието си на Бойко Борисов и Иван Костов. Как и защо – това се премълчава. Аз съм убеден, че има далеч по-сигурен и прагматичен път това да не се случи. За целта България трябва да бъде енергийно независима от Русия.
Темата за енергийна независимост е дълга, сложна и много емоционална. Тя е и много мъглява, защото настоящото правителство прави всичко възможно да прикрие конкретните факти за тъмните енергийни сделки, които се сключват с Москва. Безспорно една от най-мащабните далавери в тази сфера се нарича АЕЦ “Белене”.
Аргументите в подкрепа на прокта АЕЦ “Белене”, с които най-често съм се сблъсквал, са следните.
1. На България са й необходими повече енергийни източници
Изказват се различни причини за това твърдение, но най-често се спекулира с утвърждаването на страната ни като основен енергиен доставчик в региона. Дори за момент да приемем истинността на това твърдение, трябва да кажем, че това, което наистина е необходимо на България, е да не прахосва енергията си. В момента страната ни е един от челните енергийни прахосници не само в европейски, но и в световен мащаб.
Само обновяването на сградния фонд с нови изолационни материали би спестило повече енергия, отколкото АЕЦ “Белене” би произвела. Допълнително това би създало много нови работни места в един от най-засегнатите от икономическата криза сектори. А ето и още един неортодоксален пример за икономии: в Германия от 723 общински пречиствателни станции отделяната газ се използва за производство на електроенергия с мощност около 0,6 GW, което е сравнимо с един малък ядрен реактор.
2. Няма екологично чиста алтернатива на АЕЦ
Отново ще цитирам немска статистика, защото тя е най-пълна. Сега в Германия работят 12 915 вятърни турбини с обща мощност от 17GW и 377 685 фотоволтаични инсталации с обща мощност от 5GW. С други думи, 8,2 милиона немски жители напълно задоволяват енергийните си нужди (включително и транспортни) от възобновяеми източници на енергия (ВЕИ), които освен слънце и вятър включват и биогаз и биодизел, а също така водни и геотермални източници. Около 4% от всички немски домове имат слънчеви инсталации на покривите си и 12 региона са напълно енергийно независими. България с нейните далеч по-благоприятни географски условия наистина има огромен и неизползван потенциал.
3. Има достатъчно запаси от уран
Няма. Според различни международни енергийни агенции максимумът на добив на уран в световен мащаб е достигнат около 2003–2005 г. Днес почти няма нови неразработени находища. Това дава и очакваното отражение върху цената на суровите уранови руди. Цената на урановия концентрат през последните девет години се повиши почти двадесет пъти. Това надвишава многократно повишаването на цената на други фосилни горива като петрол и газ.
Не съм видял договорите между България и Русия за строежа на “Белене”, защото, както споменах, те се смятат за държавна тайна, но се твърди, че няма договорена гаранция за доставка на ядрено гориво от руска страна, нито има договорена цена за такива доставки. Моето цинично тълкувание е, че дори и АЕЦ “Белене” да бъде построена, тя никога няма да влезе в експлоатация поради скъпо или напълно липсващо ядрено гориво. Това от своя страна отваря врата за гигантски корупционни схеми по време на строителството.
4. Ядрените електроцентрали са икономически изгодни
Преди около година в Англия започнаха отново да лобират за строежа на нови АЕЦ. В тази връзка BBC проведе един продължителен и обстоен дебат. Там беше поканен и председателят на английското сдружение за атомна енергетика. Той беше помолен да даде пример за една-единствена АЕЦ (където и да е по света), която да е направила печалба без субсидиране. Отговорът беше: такава няма, но има надежда към 2018 г. да има нови технологии, които ще направят АЕЦ доходни. И тази надежда беше на базата на цени на урана от 2007 г.
Докато се водят дискусии около строежа на АЕЦ “Белене” и се търси финансиране, ВЕИ технологиите се развиват с бързо темпо и цената на енергията, произвеждана от вятър, слънце и биомаса, намалява значително. Понастоящем единствено цената на нови фотоволтаични инсталации е съизмерима с тази на строителството на нови АЕЦ. Енергията, получена от вятър и биомаса, е от години по-евтина от атомната електроенергия. Ако се добавят значителните транспортни загуби на енергия, присъщи за всяка голяма електроцентрала, и огромните ресурси, необходими за съхранението на отработеното ядрено говиво, става очевидно, че ядрената енергетика е просто една скъпа прищявка на политиците и тя съществува единствено благодарение на огромните държавни субсиди. Често такива субсидии или напълно се премълчават, или не се включват в ценообразуването. Ето няколко примера за премълчани държавни субсидии: