Балканските Зелени се срещнаха в Скопие

17.12.2010

В Скопие на 10, 11 и 12 декември се проведе конференция под егидата на
Зелената Европейска фондация на тема “Позеленяване на балканските
икономики”. Делегати на Зелените бяха Стефан Радев и Генади Кондарев –
членове на Националния съвет на ЗЕЛЕНИТЕ. Генади Кондарев представи тема за
практическите предизвикателства, които срещат проектите свързани в
повишаване на енергийната ефективност в България.

Любопитно за нашите членове е, че в македоснките зелени са парламентарно
представена партия (партия ДОМ – Демократична обнова за Македония, вече на 5
години от създаването си), чийто депутат е председателката на ДОМ г-жа
Лиляна Поповска. Повече от 40 души екип от ДОМ са били ангажирани в
организирането на този мащабен форум, във фокуса на който стои
икономическата програма на Европейските Зелени – Зелен нов курс за Европа
(отскоро е качен на страницата на ЗЕЛЕНИТЕ и е достъпен на български език).

На конференцията присъстваха много зелени политици от Балканите и Европа,
сред които и депутатът в Европейския парламент г-жа Марийе Корнелисен и г-н
Михалис Тремопулос, депутати в Европейския парламент от групата на
Европейските зелени, г-н Анне де Буур – член на Управителния съвет на
Зелената европейска фондация, Дарко Краинч – председател на SMS –
словенските зелени, Власта Тот – говорител на Зелена листа, Хърватска и
много други.

Г-жа Лилия Поповска откри конференцията с посланието, че “Зеленото е
зряло!” – слоганът на новата кампания за местните избори на ДОМ. Тя беше
изключително уверена, че зеленото вече има трайно място в политиката на
Македония и че времето му е дошло на Балканите като цяло.

По думите на Тасос Кромидас от Гърция Балканите са постоянно арена на
екологични безсмислия. Неговата страна например във време на тенденция към
по-зелен транспорт използва кризата като предлог да демонтира 60% от
железопътните линии на своя територия без да отчитат, че дълговете на
железниците са всъщност политически, а не икономически индуцирани и че това
е скок назад към по-замърсяващи форми на транспорт. В Гърция се наблюдават
същите имиджови спекулации от управляващите, както и в България по отношение
на проекта за петролопровод Бургас-Александруполис, който се представя за
огромна национална икономическа победа, когато всъщност представлява риск за
околната среда и поминъка на местното население и обслужва единствено чужди
енергийни интереси. Успехът на всеки такъв проект освен всичко друго
осигурява средства и за продължаващото възпроизводство на енергетиката на
фосилните горива, което няма да ни позволи лесно да предотвратим
климатичните промени, ако постепенно добивът и употребата на тези горива не
приключи. Всеки подобен изграден проект се създава, за да бъде в
експлоатация в продължение на десетилетия и е крачка назад в опитите за
предотвратяване на климатичната катастрофа.

Изключително ценен поглед върху неустойчивите енергийни практики на
Балканите даде и Александър Ковачевич от Сърбия – старши изследовател в
Оксфордския център за изследвания в енергетиката. Някои от важните проблеми,
на които обърна внимание бяха неизползваните мощности, които служат само за
компенсиране при системни претоварвания на електрическата мрежа и така се
превръщат с един неизползван актив, в който са вложени много средства и
поддържането на такива мощности само в позиция на изчакване силно подхранва
енергийната бедност в региона. Често подценяван е ефектът от използването на
неефектични обикновени печки за отопление извън големите градове, които имат
ниско КПД от около 20-30%. В Косово са открили, че използването на дърва за
огрев всъщност се равнявана повече от 10% от енергийния им баланс, а не
малко от останалите страни нямат точна и достъпна статистика за тези цифри.

В последния ден на конференцията делегатите се събраха по тематични блокове
– чиста енергия, икономика, земеделие и горски сектор и туризъм. Бяха
формулирани политики свързани с позеленяването на балканските икономики,
които вероятно ще дадат началото на редица кампании.

По време на конференцията преобладаваше мнение, че ЕС трябва да се готви за
цел от 30% по-малко въглеродни емисии до 2020, като стъпка към необходимите
минимум 40% редуциране. Това се потвърди и с решенията взети в Канкун,
където по същото време завършваше глобалния климатичен форум COP16 и където
развитите страни се договориха да намалят емисиите си с 25-40% до 2020г.

На финала г-жа Поповска изрази удовлетворение от постигнатото по време на
конференцията и изрази безпокойство от множеството нереалистични планове за
изграждане на атомни елетроцентрали на Балканите – процес несъобразен нито с
икономическите възможности на местните икономики, нито с нуждите и мащабите
на Балканската енергетика, нито с безопасността за населението. Тя призова
за формиране на мащабна Балканска анти-ядрена коалиция, за да се даде
противодействие на този процес.

За повече информация:
Генади Кондарев, genady.kondarev@googlemail.com

ПП ЗЕЛЕНИТЕ



ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЗЕЛЕНИТЕ във връзка с изтичащия срок за влизане в експлоатация на регионални депа за отпадъци и с устойчивото управление на отпадъците в България

18.07.2009

снимка: Дневник

ПП ЗЕЛЕНИТЕ изразява сериозното си безпокойство, относно неизпълнените ангажименти от страна на Р. България, заложени в предприсъединителния договор за влизане в ЕС, както и в нормативни актове на българското и европейското законодателсво, касаещи изграждането на 55 регионални депа за обезвреждане на отпадъци.

Срокът 16 Юли 2009 г. е записан като краен в Наредба No 8 от 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, в няколко стратегически документа, както и в договора за присъединяване на България в ЕС.

Към настоящия момент има изградени 27 депа, които отговарят на изискванията на Директива 1999/31/ЕС. От тях 22 са изградени до 2003 г., и само 5 – в периода 2003 г. – средата на 2009 г. В процес на изграждане са още 5 (национално финансиране), а останалите 22 регионални депа от предвидените с Националната програма за управление на дейностите по отпадъците 2009-2013 (Габрово, Костинброд, Ботевград, Ямбол, Перник, Бургас, Добрич, Провадия, Кочериново, Пазарджик, Плевен, Видин, Левски, Борово, Велико Търново, Варна, Стара Загора, Луковит, Костенец, Панагюрище, Разлог, Малко Търново) и проектът на Столична община са на различни етапи на планиране и изграждане, но е невъзможно да влезнат в експлоатация в близките месеци.

Още през 2008 г. (вероятно и по-рано) е било ясно, че ще се предложи транспортиране на битовите отпадъци към регионални депа, отговарящи на изискванията, но тази практика не е била консултирана с потенциално засегнатите общини и неслучайно много от тях разбраха за тази мярка през последните няколко седмици.

Сегашната критична ситуация е предизвикана от комбинация от неадекватни действия и бездействия  на последните две правителства. Липсата на ефективна политика по управление на отпадъците и престъпно бездействие по поетите ангажименти, включително на Министерство на околната среда и водите и общински управи пораждат следните тежки проблеми пред устойчивото управление на отпадъците в страната включително:

  • скъсяване на експлоатационния период и преждевременно запълване на вече изградени депа, отговарящи на изискванията на директивата, което може да доведе до промени в общинските програми за управление на отпадъци с цел търсене на площадки за нови депа;
  • повишаване на разходите за транспорт и депониране на общините, чиито депа ще трябва да бъдат затворени на 16 Юли 2009, което може да доведе до намаляване инвестициите в рециклиране, разделно събиране и компостиране, които общините са задължени да развиват;
  • повишен тежкотоварен трафик из страната,  водещ до по-висок риск от ПТП и потенциално замърсяване на околната среда
  • ненужни допълнителни емисии от СО2, летливи органични съединения и др.;
  • протести от страна на жителите на общини, в които ще се транспортират битови отпадъци от други региони;
  • започване на наказателни процедури от страна на Европейската комисия за неспазване на европейското законодателство, които могат да доведат до парични санкции за страната.

Досегашните темпове и методи на работа в България, поставят под дълбоко съмнение възможността ни за изпълнение на поетите до момента международни ангажименти, както и на нови ангажименти като задължителната цел за постигане на 50% повторна употреба и рециклиране на битовите отпадъци до 2020г. според приетата през 2008 г. Рамкова директива за отпадъците 2008/98/ЕО.

Като неотложни спешни мерки за излизане от така създадената ситуация ЗЕЛЕНИТЕ предлагаме:

  • да се въведе приоритетно (особено в общините от селски тип) разделно събиране и домашно компостиране на биоразградимите отпадъци с цел намаляване на количеството отпадъци за транспортиране до регионално депо и пестене на разходи за транспорт и депониране;
  • оптимизиране на събирането на отпадъци от опаковки с цел намаляване на количеството отпадъци за транспортиране до регионално депо и пестене на разходи за транспорт и депониране;
  • ускоряване на изграждането на компостиращи инсталации.

Ако тези мерки бяха въведени в София, щяха да бъдат избегнати балирането на отпадъците и кризата с управлението на отпадъците, и като цяло, пилеенето на милиони левове за предизборната кампания на управляващите чрез обявяването на кризисния щаб и дългогодишните неизгодни концесии за сметосъбиране за сметка на гражданите.

Подобряването на системите за разделно събиране, компостирането и рециклирането са в пъти по-евтини от разходите за инфраструктура (депа и инсталации за изгаряне) и могат да се организират сравнително лесно и бързо, ще създадат допълнителни работни места и ще спомогнат за опазване на човешкото здраве и околната среда.

Предлаганите мерки ще подпомогнат постигането на целите по новата рамкова директива за отпадъците 2008/98/ЕО (50% рециклиране до 2020) и ще съдадат един нов имидж на страната. Проекти, които подкопават изпълнението на поетите от България ангажименти към ЕС, като инсинератора в Пазарджик, не трябва да бъдат допускани до реализация.

Също така настояваме да бъде потърсена съответната отговорност на длъжностните лица, които открито са работили против интересите на българските граждани и срещу изпълнението на поетите ангажименти към Европейския съюз от страна на България.

Управлението на отпадъците в България през 21-ви век трябва да представлява комбинация от практики като повторно използване, поправяне, рециклиране, компостиране и екологосъобразно обезвреждане и също така индустриални практики като елиминиране на токсини и промяна на дизайна на опаковките и продуктите,  по същество представляващи концепцията за „нулеви отпадъци”. Практиките за изгаряне на отпадъци и строеж на големи депа за отпадъци представляват унищожаване на ресурси и трябва да останат в миналото.

ПП ЗЕЛЕНИТЕ



Георг Тупарев: Зелените атоми водят към Европа

04.07.2009

Публикация в „Гласове“


Преди няколко дни Едвин Сугарев написа следните патетични думи: „Ние сме на ръба – между цивилизования свят и Русия, между демокрацията и деспотията“. Дотук между Едвин Сугарев и мен цари пълно съгласие. И двамата не искаме България да бъде азиатска република. Разликата в нашите виждания е за това какъв е начинът да се предотврати такъв трагичен исторически инцидент. Едвин Сугарев колебливо заявява, че падането в руската пропаст ще бъде предотвратено ако ние, българските избиратели, дадем доверието си на Бойко Борисов и Иван Костов. Как и защо – това се премълчава. Аз съм убеден, че има далеч по-сигурен и прагматичен път това да не се случи. За целта България трябва да бъде енергийно независима от Русия.

Темата за енергийна независимост е дълга, сложна и много емоционална. Тя е и много мъглява, защото настоящото правителство прави всичко възможно да прикрие конкретните факти за тъмните енергийни сделки, които се сключват с Москва. Безспорно една от най-мащабните далавери в тази сфера се нарича АЕЦ “Белене”.
Аргументите в подкрепа на прокта АЕЦ “Белене”, с които най-често съм се сблъсквал, са следните.

1. На България са й необходими повече енергийни източници

Изказват се различни причини за това твърдение, но най-често се спекулира с утвърждаването на страната ни като основен енергиен доставчик в региона. Дори за момент да приемем истинността на това твърдение, трябва да кажем, че това, което наистина е необходимо на България, е да не прахосва енергията си. В момента страната ни е един от челните енергийни прахосници не само в европейски, но и в световен мащаб.
Само обновяването на сградния фонд с нови изолационни материали би спестило повече енергия, отколкото АЕЦ “Белене” би произвела. Допълнително това би създало много нови работни места в един от най-засегнатите от икономическата криза сектори. А ето и още един неортодоксален пример за икономии: в Германия от 723 общински пречиствателни станции отделяната газ се използва за производство на електроенергия с мощност около 0,6 GW, което е сравнимо с един малък ядрен реактор.

2. Няма екологично чиста алтернатива на АЕЦ

Отново ще цитирам немска статистика, защото тя е най-пълна. Сега в Германия работят 12 915 вятърни турбини с обща мощност от 17GW и 377 685 фотоволтаични инсталации с обща мощност от 5GW. С други думи, 8,2 милиона немски жители напълно задоволяват енергийните си нужди (включително и транспортни) от възобновяеми източници на енергия (ВЕИ), които освен слънце и вятър включват и биогаз и биодизел, а също така водни и геотермални източници. Около 4% от всички немски домове имат слънчеви инсталации на покривите си и 12 региона са напълно енергийно независими. България с нейните далеч по-благоприятни географски условия наистина има огромен и неизползван потенциал.

3. Има достатъчно запаси от уран

Няма. Според различни международни енергийни агенции максимумът на добив на уран в световен мащаб е достигнат около 2003–2005 г. Днес почти няма нови неразработени находища. Това дава и очакваното отражение върху цената на суровите уранови руди. Цената на урановия концентрат през последните девет години се повиши почти двадесет пъти. Това надвишава многократно повишаването на цената на други фосилни горива като петрол и газ.
Не съм видял договорите между България и Русия за строежа на “Белене”, защото, както споменах, те се смятат за държавна тайна, но се твърди, че няма договорена гаранция за доставка на ядрено гориво от руска страна, нито има договорена цена за такива доставки. Моето цинично тълкувание е, че дори и АЕЦ “Белене” да бъде построена, тя никога няма да влезе в експлоатация поради скъпо или напълно липсващо ядрено гориво. Това от своя страна отваря врата за гигантски корупционни схеми по време на строителството.

4. Ядрените електроцентрали са икономически изгодни

Преди около година в Англия започнаха отново да лобират за строежа на нови АЕЦ. В тази връзка BBC проведе един продължителен и обстоен дебат. Там беше поканен и председателят на английското сдружение за атомна енергетика. Той беше помолен да даде пример за една-единствена АЕЦ (където и да е по света), която да е направила печалба без субсидиране. Отговорът беше: такава няма, но има надежда към 2018 г. да има нови технологии, които ще направят АЕЦ доходни. И тази надежда беше на базата на цени на урана от 2007 г.
Докато се водят дискусии около строежа на АЕЦ “Белене” и се търси финансиране, ВЕИ технологиите се развиват с бързо темпо и цената на енергията, произвеждана от вятър, слънце и биомаса, намалява значително. Понастоящем единствено цената на нови фотоволтаични инсталации е съизмерима с тази на строителството на нови АЕЦ. Енергията, получена от вятър и биомаса, е от години по-евтина от атомната електроенергия. Ако се добавят значителните транспортни загуби на енергия, присъщи за всяка голяма електроцентрала, и огромните ресурси, необходими за съхранението на отработеното ядрено говиво, става очевидно, че ядрената енергетика е просто една скъпа прищявка на политиците и тя съществува единствено благодарение на огромните държавни субсиди. Често такива субсидии или напълно се премълчават, или не се включват в ценообразуването. Ето няколко примера за премълчани държавни субсидии:

Прочетете цялата статия тук



Зелени работни места

20.06.2009

green-circle-logoМагдебург, ГДР, 1985г. Родният град на комунистическия диктатор Ерих Хонeкер. Преди войната известен със своите готически черкви, когато аз го посетих за първи път градът приличаше на сива клоака потънала в пушеци и социалистически възход. На мястото на готическите камбанарии бяха израснали комините на тежката металургия – гордостта на Хонекер, източно германският Кремиковци даващ препитание и белодробен рак на 40000 семейства.

Магдебург, Германия, 2009г. Пушеците са изчезнали. Камбанариите, които комунизма беше пощадил са добили предишния си вид и отново доминират силуета на средновековния център. Прочетете остатъка от публикацията »