Зелените

До Междуведомствената група по Закона за изменение и допълнение на ЗЕС:

След като разгледахме предложението на МВР, имаме следните коментари по някои негови аспекти:

1.    Директива 2006/24/ЕО е вече приложена в България чрез промените в чл. 251 от Закона за електронни съобщения (ЗЕС) – въведено е вече задължение за задържане на данни.

2.    Директивата не съдържа други изисквания – като например увеличаване броя или правомощията на органите, имащи право на достъп до данните, което се прави с настоящото предложение. То разширява изключително много органите, които имат право да изискват справки за данните по новопредложения член 250 а, ал. 1.

3.    В член 250 а на предложението се съдържа понятието “За нуждите на разкриването и разследването на престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода две или повече години и престъпления по глава девета “а” от Наказателния кодекс,”:
3.1 Директивата ясно постановява, че такива мерки, при които се използват чувствителни данни на всички граждани, използващи телекомуникационни услуги, могат да бъдат използвани само за тежки престъпления. Такива според нашето законодателство са тези със срок на лишаване от свобода над 5 години. В обсъжданията и в предложенията по време на гласуването на директивата ясно може да се види как се стигна до този компромис и това трябва да бъде приложено и в законодателствата на страните членки.
3.2 Компютърните престъпления по глава 9а от НК НЕ СА предмет на директивата и не са в приоритетите на задържането на данни. В самата нея ясно е посочено за какъв тип престъпления са приложими мерки за събиране на трафични данни на 95% от население на ЕС.

4.    В същото предложение се определя срокът за съхранение на тези данни да бъде 12 месеца. Според нас това е значително дълъг срок, като се има предвид че тези данни ще трябва да бъдат предоставени най-късно до 8 часа след поискване, следователно срокът от 8760 часа за съхранение е огромен, би изисквал много финансов и технологичен ресурс на предприятията доставчици и не би могъл да бъде особено полезен за целите, за които се изисква това съхранение.

5.    В член 250, ал 6, точка 3 се дава възможност за оставане на данните при получателя дори и след изтичане на срока. Това би било допустимо, ако следствието тече в момента, а не на общо основание за всички използвани данни.

6.    Със свое решение от 11.12.2008 г. петчленен състав на ВАС отмени решението на тричленен състав от 17.07.2008 г., с което бе отхвърлена жалбата на ПДИ срещу незаконосъобразността на приетата през януари Наредба № 40 на МВР и ДАИТС за съхраняването и предоставянето на данни от мобилните и интернет операторите. Петчленният състав отмени чл. 5 от атакуваната наредба.
С чл. 5 от Наредба 40 се създават три режима на достъп до съхраняваните от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги:
– пасивен технически достъп чрез компютърен терминал на дирекция „Оперативно-техническа информация” при МВР за нуждите на оперативно-издирвателната дейност;
– достъп на разследващите органи, прокуратурата и съда „за нуждите на наказателния процес”;
– достъп на службите за сигурност и обществен ред „в случай на необходимост, свързана с националната сигурност.

7. В новосъздадения член 250 б “Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват чрез интерфейс на специализирана дирекция “Оперативни технически операции” при МВР достъп до данните по чл. 250а, ал. 1” се иска отново легализирането на сега съществуващите наети линии към мобилните доставчици и използването им за получаване на трафични данни, което беше отменено от ВАС по цитираното дело.
7.1 Отново се въвежда понятието “национална сигурност”, което е и част от решението на ВАС по същото дело. Всяко посегателство срещу националната сигурност е престъпление по НК и искането следва да се формулира съобразно опасност от конкретно престъпление.

8. Липсва гарантирана възможност всеки един български или чуждестранен гражданин, за който има събрани данни, да има право на достъп до тях по определен ред и безплатно един път в годината, по всяко време през срока на действие на активното задържане на данни.

Във връзка със горепосочените аргументи и с мнение, че в НПК и в Закона за специалните разузнавателни средства има доста механизми, които покриват тази материя, не виждаме нужда от промяна на Закона за електронни съобщения, а само в необходимостта за наредба към ЗЕС, в която да се наблегне на финансовите компенсации на предприятията, предоставящи съобщителни услуги с оглед на задължението им за събиране, съхранение, поддръжка и защита на трафичните данни и задължението за предоставяне на данни в срок от 8 часа след подаването на заявката по реда, определен от сега действащия Закон за електронните съобщения,в който наред със изключителните механизми, предоставени на МВР, се полагат и механизми за защита правата на гражданите. Не намираме в сегашното предложение за закон за промяна на ЗЕС такива механизми да са на първо място.

За повече информация по тази позиция:
Богомил Шопов, Координатор на работна група ”Политика в областта на интернет правата на потребителите, сигурността и електронното правителство”: bogomil.shopov@zelenite.bg

Борис Луканов – boris.loukanov@gmail.com