Отговори на ПП ЗЕЛЕНИТЕ на въпросите на EUROCHICAGOcom за изборното законодателство и избирателните права на българските граждани, живеещи в чужбина
*1.* В момента се подготвя ново изборно законодателство – изборен кодекс. Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?
*Отговор:* За ЗЕЛЕНИТЕ необходимоста да се обособи отделен или отделни райони, избраните в които да представляват интересите на българите в чужбина е повече от наложителна. В тази връзка, според нас , е необходимо да се въведе предварителна регистрация за участие в изборите (всеки български гражданин да заяви желанието си да гласува и къде да стане това), след което и на базата на получените заявени намерения да се формират избирателните райони, съобразно количеството и местоположението на заявилите участие. Естествено, както и в останалите избирателни райони ще са възможни регистрациите на независими кандидати и листи, с други думи , ще е в сила законодателството валидно за всички избирателни райони.
*2*. Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?
*Отговор:*Принципната позиция на ПП ЗЕЛЕНИТЕ е за въвеждането на електронното гласуване като възможност, като това касае както гласуването по интернет, так и гласуването със специализирани устройства, работещи с документите за самоличност на българските граждани. Необходимо е прецизно законодателство в тази посока, гарантиращо сигурноста и тайната на вота. Ние сме убедени, че този вид гласуване няма алтернатива в бъдеще.
*3.* На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?
*Отговор:* След въвеждане на предварителна регистрация, разкриването на избирателни секции би трябвало да се базира на броя заявили желание за участие, а българската държава в лицето на ЦИК и дипломатическите ни представителства да осигурят разкриването на избирателни секции, където е необходимо. Не намираме за демократично и отговарящо на критериите за съвременна държавност, избирателни секции да има единствено в постоянните ни дипломатически представителства. Разбира се, при въвеждането на електронно гласуване, разкриването на секции извън представителствата е излишно.
*4.* Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда (чл. 17) създаването на Национален съвет за българите в чужбина, състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница и имащ законодателна инциатива. 10 години и 4 правителства по-късно, Националният Съвет така и не е сформиран. Не са създадени и консултативните обществени съвети към дипломатическите представителства на страната, предвидени в същия закон (чл. 5 ал.3). Каква е Вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българите живеещи извън страната?
*Отговор:* При приемане на ново райониране и практически осъществено политическо представителство на българите в чужбина от избраните и защитаващи техните интереси народни представители, подобен съвет би трябвало да има консултативни и обществени функции и не би трябвало да е обект на назначения, а съответно избран по начин определен от общностите на българите в съответните държави. Структурирането на тези съвети като част от държавната адмнистрация, за нас, поставя под въпрос тяхната обективност и функционалност при вземане на решения и тяхното осъществяване.
Относно политиките на държавата по оношение на българите в чужбина, то на първо място РБългария е длъжна да достигне нивото на защита и протекция на гражданите си, на което са водещите в това държави като Великобритания, Франция, Белгия и др.
В същото време е нотложно създаването и прилагането на политики и реални възможности за връщането на желаещите в България при наличието на равнопоставени възможности от адмминистративна гледна точка.
Във връзка с липсата на изпълнението на този и други закони от административни органи и длъжностни лица, следва да бъда въведена средна по тежест наказателна отговорност, искове за която в съда да могат да внасят вкл. Граждански групи и организации.
*5*. Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани, непритежаващи българско гражданство, могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “*За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство*”?
*Отговор:* Водещ принцип би трябвало да бъде принципът на уседналост, спрямо рзличните видове избори и съответните избирателни райони. Например избираните представители на България в Европейския парламент би трябвало да са трайно уседнали в границите на Европейския съюз, избираните за Народното събрание на Р България, трябва да са трайно уседнали в избирателния си район (при въвеждане на избирателни райони за българите в чужбина) или на територията на Р България. По този начин ще се постигне раципрочност/равнопоставеност между политическото представителство и гражданите които касае. В тези рамки всички български граждани са равнопоставени.
*6. *Тук може да добавите още нещо по-темата или новина свързана с Вашата
партия.
*Отговор* Политическа партия ЗЕЛЕНИТЕ е организация създадена от зараждащото се гражданско общество в България, което няма реално политическо представителство в досега съществуващите политически партии и като една от основните си политически цели е поставила съхраняването и опазването на природата, промяна в устройството на държавата, разширяване на пряката демокрация и реалното участие на гражданите в управлението на страната.