Зелената азбука в Пазарджик и София

24.05.2010

Честит празник на всички! АБВ на зелените политики се представя на гражданите в София и Пазарджик. Може да се срещнете със Зелените, днес 24.05.2010г., на щандовете в София (на Попа) и Пазарджик (на площада срещу Часовниковата кула и до театъра). Също така имате възможност да дадете своята подкрепа за гражданските инициативи – подписки за забрана използването на цианиди в минната индустрия и за обявяване на междудържавния договор за нефтопровода Бургас-Александруполис за невалиден.

Очакваме Ви!



Европа без цианиди – Европейският парламент гласува за забраната на използването на цианиди в минната индустрия

05.05.2010

Днес, 5-ти май, на редовно  заседание на европейския парламент  бе подложена на гласуване Проекто-резолюция B7 0238/2010 за забрана на използването на цианиди в минната индустрия внесена от Европейска народна партия и подкрепена от парламентарните фракции на Алианса на социалистите и демократите, Алианса на демократите и либералите, Групата на Зелените, Групата на европейската обединена левица и независими депутати.

Тя призовава Комисията  да въведе пълна забрана върху  използването на цианидни технологии в минното дело в ЕС преди края на 2011 г. като единственият сигурен начин за защита на нашите водни ресурси и екосистеми от цианидно замърсяване от минното дело.

Проекто-резолюцията  бе ПРИЕТА като гласуването приключи със 488 гласа ЗА и 48 гласа ПРОТИВ.

При гласуване в  българското Народно събрание на 07.11.2008 г. по предложение на г-жа Мария Капон за забрана на използването на технологии с цианиди за извличане на злато бе отхвърлено с минимална разлика от 8 гласа при 53-против, 43 – за и 67 въздържали се.

Тези две гласувания на най-високо ниво, заедно с националните забрани в Чехия и Унгария, показват ясно общественото отхвърляне на тази неоправдано рискова технология и потвърждават правотата на каузата която защитава Коалиция „България без цианиди”.

Крайно време е  Министерство на околната среда да преоцени твърдата си политика в защита на тези технологии и да стане проводник на обществените нагласи, изисквайки от златодобивните компании проучване и прилагане на технологии за добив които носят по-малък риск за здравето на хората и околната среда прилагайки Принципа на предпазливостта заложен в чл. 174 (2) от Договора на ЕО и доказвайки на практика социалната си и екологична отговорност.

Коалиция „България без цианиди“



Какво е становището на МОСВ за забрана използването на цианиди?

21.04.2010

ЗЕЛЕНИТЕ внесоха официално искане за становището на Министъра на околната среда и водите по разглежданата днес проекто резолюция за забрана използването на цианиди в миннодобивната промишленост за всички страни от ЕС. Резолюцията се обсъжда от Европейския парламент днес 21.04.2010г и може да бъде проследено тук

За повече информация: Петко Цветков, член на ИС, тел:0878 201 885, ел.поща:petko.tzvetkov@zelenite.bg



Икономически аргументи против употребата на цианиди в златодобива

12.02.2010

от Димитър Събев, оригиналната статия можете да прочетете тук.

На 11 февруари в София се състоя кръгла маса на тема Цианидните технологии в златодобива. Организаторите от „България без цианиди” ме поканиха да взема отношение по темата като икономист. Заради проблеми с гласа не можах да се изкажа по време на дискусията, но подготвих писмено становище, което раздадох на присъстващите. Можете да го прочетете по-долу.
Общото ми впечатление от срещата е следното. Експертите бяха толкова възхитени от собствените си знания, че не успяха да дискутират помежду си. Чуждестранните гости на кръглата маса – от Унгария, Румъния и Гърция – демонстрираха по-задълбочена екологична култура от българите. Златото на компанията „Дънди Прешъс” е достатъчно, за да има цианидната технология горещите си привърженици сред експертите в бранша и населението от региона.

На 11 февруари в София се състоя кръгла маса на тема Цианидните технологии в златодобива. Организаторите от „България без цианиди” ме поканиха да взема отношение по темата като икономист. Заради проблеми с гласа не можах да се изкажа по време на дискусията, но подготвих писмено становище, което раздадох на присъстващите. Можете да го прочетете по-долу.
Общото ми впечатление от срещата е следното. Експертите бяха толкова възхитени от собствените си знания, че не успяха да дискутират помежду си. Чуждестранните гости на кръглата маса – от Унгария, Румъния и Гърция – демонстрираха по-задълбочена екологична култура от българите. Златото на компанията „Дънди Прешъс” е достатъчно, за да има цианидната технология горещите си привърженици сред експертите в бранша и населението от региона.

Какво движи златодобива?

Ако разгледаме динамиката на цената на златото от 1970 г. досега (т.е. от изоставянето на идеята за златно покритие на валутите), ще видим, че стойността на златото започва рязко да нараства след 2002 г. Сходен, макар и по-малък ръст има в началото на 1980-те години, последван от продължителен период с по-ниски цени.

Можем да очакваме, че цената на златото ще коригира посоката си отново надолу, след като световната икономика започне да се възстановява от рецесията. Всъщност възможно е цената на златото сега да е на върха на цикъла си.

Поскъпването на златото води до ръст на инвестициите в златодобив, като в медиите дори се говори за „нова треска за злато”.

Цианидното излужване е най-евтината технология – като инвестиция, но ако в оценката не се включи рискът за здравето и замърсяването на околната среда. Тя позволява с добра печалба да се извлича злато от бедни руди, какъвто е случаят с мината в Челопеч.

Ако цената на златото в бъдеще се понижи, можем да очакваме, че ангажиментите за поддържане качеството на площадките и последваща рехабилитация на мините ще бъдат изоставени като нерентабилни.

Този сценарий не трябва да се пропуска за „Челопеч Майнинг” ЕАД. Компанията обявява, че прилага водещи технологии с непробиваеми системи за защита, но ако цената на златото падне под нивото, осигуряващо й желаната норма на печалба, то както разходите за опазване на околната среда, така и социалните програми на компанията в региона вероятно също ще спаднат.

Кой носи щетите при замърсяване с цианид?

Преди 10 години австралийската компания „Есмералда Иксплорейшън”, която допусна разлив на цианиди от румънската мина „Аурул” в Байа Маре, описа като „политически мотивирани” всички съобщения за отравянето на реките Тиса и Дунав. Австралийските бизнесмени твърдяха, че всъщност те са въвеждали екологичните стандарти в (изостаналата) Румъния, а реакциите на Унгария и Сърбия били „емоционални” и „изцяло спекулативни”.

Пораженията от този цианиден разлив бяха оценени на 110 млн. евро.

След като австралийската компания не можеше повече да отхвърля очевидното, за да избегне предявените й претенции за близо 100 млн. долара, „Есмералда Иксплорейшън” се оттегли от борсата, през 2002 г. се преименува на „Юроголд”, отдели от себе си оператора на мина Аурул („Трансголд”) и в крайна сметка румънските данъкоплатци останаха да дължат компенсациите на Унгария.

Същият модел – екологична катастрофа и банкрут, за да се избегне плащането на компенсации, е причина цианидната технология да бъде забранена в Монтана. Щатът Монтана е основен център на американската минна индустрия, но слабата регулация за използваните технологии води до рязко влошаване качеството на околната среда (и съответно поевтиняване на други активи като гори, обработваема земя, туристически обекти и т.н.). Данъкоплатците са принудени да плащат огромни сметки за рехабилитация и рекултивация, защото минните компании при всеки изглед за предявяване на претенция бързат да фалират или променят собствеността си.

Според разпространената информация, „Челопеч Майнинг” са депозирали 2.3 млн. щатски долара в доверителна сметка „за финансиране на дейности за намаляване на екологичния риск”, което не е достатъчно за нещо сериозно.

Според последния финансов отчет на канадската компания „Дънди Прешъс” – концесионер на мината в Челопеч, нетните продажби за 2008 г. възлизат на 109 млн. долара, а съвкупните активи на 568 млн. долара. Това също е недостатъчно да компенсира голяма екологична катастрофа, каквато прилагането на цианидна технология би могло да причини.

Не представлява ли забраната на цианидната технология ущърб за стопанската инициатива?
Известни са и други съвременни методи за добив на злато (напр. Haber Gold процесът), но златната индустрия предпочита да не им дава гласност, тъй като при тях пределните разходи са по-високи и съответно печалбите по-ниски.

Журналисти от БиБиСи (британската медия е последователен защитник на демокрацията и принципите на свободния пазар) описаха катастрофата в Байа Маре така: „Разливът на цианид, макар и пагубен, не е главният проблем. По-широкият въпрос е как тази ситуация въобще е могла да се случи: това е история нанедостатъчно регулирания капитализъм в посткомунистическаРумъния”. (19 май 2000 г.)

Също така, цианидната технология не е трудоемък процес. Чрез тройното разширяване на производствения капацитет на мина Челопеч, за което „Дънди Прешъс” сега се бори, или с разработването на находището Ада Тепе в Крумовград, не може да се очаква разкриване на много нови работни места.

Нещо повече, разкритите работни места не са от такова естество, че да можем да говорим за повишаване на глобалната конкурентоспособност на българската икономика. Накрая, разширяването на производствения процес ще доведе до по-бързо изчерпване на залежите в находището, следователно и позитивният социален ефект от инвестицията бързо ще отшуми.

По днешен курс и информация на компанията – инвеститор, залежите в Челопеч възлизат на 2.675 млрд. долара в злато и 1.9 млрд. долара в мед, т.е. общо 4.5 млрд. долара. При сегашната концесия, за българската държава до 2020 г. ще бъдат отчислени едва около 300 млн. лева. От гледна точка стопанисване на националните ресурси, България е в очевидно губеща позиция.

Същевременно рискът, свързан с прилагането на цианидни технологии в златодобива, пряко засяга възможностите на България да развива следните устойчиви отрасли:

  • Биологично земеделие, лозарство и овощарство;
  • Екологичен и рекреационен туризъм;
  • Хранително – вкусова промишленост, особено възможностите за износ на европейския пазар;
  • Водно стопанство.

Последното е особено важно, тъй като България е в групата на рисковите страни по опасност от засушавания. Замърсяването на подпочвените води от хвостохранилищата, което е неизбежно, става още по-скъпо предвид очертаващият се недостиг на води за напояване и питейни нужди. В същото време екстремалните климатични явления, включително бедствени наводнения зачестяват през последните десетилетия, тоест нараства и рискът за съхраняването на отпадния продукт от цианидния процес.

Чрез прилагането на цианидни технологии в златодобива в България се осъществява следното отдавна познато „упражнение”: екологичният риск се национализира, приходите се приватизират. Дори нещо повече, екологичният риск се интернационализира, тъй като страните от Беломорския басейн при катастрофа няма да се забавят да повдигнат обвинения към България.

В анализ на Института за пазарна икономика, изготвен за нуждите на „Дънди Прешъс”, се посочва: „(при реализиране на проект за добив на злато в Крумовград) общината ще се превърне в по-атрактивно и предпочитано място за живеене”. Това твърдение, обвързано с употребата на цианиди в екологично съхранен район с възможност за аграрно стопанство с висока добавена стойност и екологичен и културен туризъм, е арогантно.

От гледна точка на инвестиционния имидж на България, уместно е да скъсаме със стереотипа „страна от източна Европа, в която екологичните стандарти не са пречка за бизнес”. Възможността за печалба, по-висока от средното за отрасъла заради противоречиви технологии, която се предоставя с неясни аргументи на отделни инвеститори, отпъжда действително ценните инвеститори, които ще осъществят трансфер на водещи световни технологии и ще повишат качеството на управлението.



НЕ на употребата на цианиди в златодобива!

20.01.2010

Парламентарната комисия по петициите* разглежда Гражданската подписка срещу добива на злато, чрез излужване с цианиди на територията на Р България.

Петицията беше подкрепена с подписите на над 13000 граждани и внесена в парламента от Коалицията «България без цианиди» и ЗЕЛЕНИТЕ.

Първи добри стъпки  в законодателно отношение вече бяха направени при 40тото Народно събрание с внасянето на предложение за забрана за използването на цианиди при добива на злато от независимият народен представител Мария Капон.

Разглеждането на петицията в Комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите на 41-то Народно събрание ще е политически тест за отношението на различните парламентарни групи в сегашния Парламент по този проблем. В заседанието ще участват представители на Коалиция «България без цианиди» и ЗЕЛЕНИТЕ.

Само преди няколко месеца на територията на Европейския съюз, във Великобритания бе регистриран поредния тежък инцидент и отравяне на река с цианиди. Независимо от това, че измереното цианидно замърсяване на река Трент в началото на октомври 2009 бе една десета  от допустимата стойност, определена в Директивата за минните отпадъци на ЕС (1 милионна част, т.е. 1ppm), въпреки това причини масово измиране на рибата.

През 2002 Чехия и Германия въведоха забрана за цианидно излужване. Съвсем наскоро Унгарския парламент с пълно мнозинство въведе пълна забрана.

В навечерието на десет годишнината от Инцидента в Бая Маре и замърсяването на река Тиса, призоваваме за разумни политически решения за да сведем до минимум опасността от повторение на цианидната катастрофа от 2000та година.

*Парламентарната комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите ще заседава на 21.01.2010, в 15 часа на адрес пл. „Княз Александър I“ №1, зала 232.

За контакти:

Андрей Ковачев, съпредседател на Зелените

Тел: 0887 788 218; Ел.поща: andrey.kovatchev@zelenite.bg



Забрана на цианидите в Унгария!

08.12.2009

Унгарския парламент забрани използването на цианиди в минната индустрия

На 7.12.2009 г. Унгарското народно събрание гласува забрана за използването на технологии с цианиди в минната индустрия на територията на страната. Законопроектът, иницииран от Коалицията „Унгария без цианиди”, бе одобрен с 356 гласа „за” и един глас „против”.
Коалиция „Унгария без цианиди”, която беше инициирана от Унгарската зелена партия – LMP  („Политиката може да бъде различна“), „Защити бъдещето“ (Vedegylet), Грийнпийс Унгария и  Приятели на Земята, Унгария е съставена от 50 унгарски и 13 европейски НПО. Целта на Коалицията бе прокарването и одобрението на законопроект за промяна на Унгарския минен закон, въвеждащ забрана на технологии, използващи цианиди. Законопроектът бе внесен в Народното събрание от пет народни представители от различни парламентарни групи.
Основната цел на инициаторите бе да се осигури защита от минни аварии като цианидния разлив в Байа Маре, Румъния. През януари 2010 г. се навършват десет години от аварията, причинила значително трансгранично замърсяване, като голяма част от речното биоразнообразие по реките Тиса и Дунав бе унищожено.
„Това гласуване е не само символично”, обясни Явор Бенедец, говорител на Унгарската зелена партия, „С нарастването на цената на златото на няколко места в Унгария бяха раздадени концесии и започнаха проучвания. Ние искаме да сме сигурни, че тези места с неповторима природна красота ще бъдат опазени от цианидите.”
„Това е исторически ден за Унгария! Забраната за използване на цианиди в минната индустрия е важен прецедент и послание към всички държави-членки на ЕС. Ние показахме, че промяната към по-добър живот е възможна и се надяваме, че съседните ни държави ще бъдат насърчени да въведат подобен регулаторен механизъм. Тази забрана прави нашите реки по-сигурни; водата е по-ценна от златото”, коментира г-н Золт, доректор на Грийнпийс, Унгария.
„Днешното гласуване значително ще промени динамиката на трансграничните консултации относно минни проекти, които засягат Унгария”, добави Фридрих Роберт, говорител на „Приятели на Земята”, Унгария.  Золт Бода, говорител на „Да защитим природата” подчерта: „Прогресивността на нашите народни представители е толкова окуражаваща! С удоволствие отчитаме, че сигурността на околната среда и човешко здраве бяха поставени над политическите различия и са обект на общо разбиране и съдействие на всички политически действащи лица”.
ЗЕЛЕНИТЕ и коалиция „България без цианиди” напомня, че миналата година по тяхна инициатива и със съдействието на народния представител г-жа Мария Капон в Народното събрание бе внесен проектозакон за забрана на използването на цианидни технологии за добив и преработка на метали, подкрепен от над 13000 хиляди български граждани. При гласуването в пленарна зала на 7.11.2008 г. предложението бе отхвърлено с 53 гласа „против” срещу 45 гласа „за” и 67 „въздържали се”! Това гласуване, макар и да не постигна желаната цел, показва че отношението към използването на цианиди съвсем не е еднозначно.
Коалиция „България без цианиди” за пореден път призовава Правителството на Р България и отговорната институция, Министерство на околната среда и водите, да отхвърли инвестиционните намерения за добив на злато с цианиди и да изиска от компаниите да инвестират в технологии, които не носят толкова голям риск за околната среда и човешко здраве.