ЗЕЛЕНИТЕ като нова и модерна партия вярваме в стремежа на хората (или поне част от тях) да подобряват работата си и да се стремят към усъвършенстване на техниките за набавяне на храна, необходима най-вече за задоволяване на нарастващото население на ограничената ни планета.
Рибата и другите водни организми са много ценен и полезен източник на протеини. A вече няма на къде! Изтощили сме световните запаси от риба до пределни граници. Популацията на жълтоперия тон е намаляла с 95% в последните години. Европейската змиорка вече е в Червената книга. В Черно море нещата не са по-различни: „Филофорното поле на Зернов“ заема по-малко от 1/10 от обширното си някога местообитание; калканът намалява драстично в морето – последните проучвания показват намаляване на популацията му с около 70% в сравнение с 80-те години; черноморската скумрия, някога съшествен елемент в стопнския ни риболов, е непознат пазарен продукт за съвременниците ни и на ръба на генетическо изчезване;билологичния запас от черноморската мида и стрида е в пъти намален, а с това и съществената им роля в харанителната верига . В резултат крехката Черноморска екосистема е в очевиден колапс, отразяващ се на множество индустрии. И всичко това го причиняваме на скромните 13% животворен обем от природно обремененото ни морето – останалата част е царството на сероводорода. Трябва да се вземат мерки!
Европейският съюз чрез България и Румъния получи достъп до уникалния за Общността биотоп на Черно море. Устойчивото развитие на Черноморската зона до голяма степен зависи от това, дали ЕС ще признае и приеме Черно море като свое, европейско море! Какво се има предвид?:
– На първо място европейските страни трябва да компенсират чрез активни екологични мерки щетите, които нанасят на Черно море, със замърсените си отточни води, постъпващи в него най-вече чрез р. Дунав.
Пример за подобна компенсация би било създаването на „Екологичен Фонд Черноморски басейн“, в който да се акумулират средства от наложени такси и глоби на замърсители след качествена и количествена оценка на щетата;
– Да се насърчават активни екологични мерки в посока възстановяване на екологичното равновесие след четирите десетилетия деградация на черноморската екосистема. Пример би бил създаването на Черноморска рифова програма, която да съответства и подкрепя набор от подходящи дейности в мрежата от морски защитени територии в Черно море и на територията на Черноморския водосборен басейн. За да се даде началото на процеса, ЗЕЛЕНИТЕ вече предложихме на МОСВ, ИАРА, екологични НПО и научни институти в областта на рибарството, следната правна дефиниция за изкуствен риф: „Изкуственият риф е състоящо се от един или няколко компонента съоръжение, специално изградено от естествени или изкуствени материали за целенасочено полагане на морското дъно за подобряване на физическите, биологическите и социално икономическите процеси, свързани с живите морски ресурси“;
– В подкрепа на последното, да се поощрят частните инициативи за екстензивни аквакултури, водещи до подобряване на природната среда и, успоредно с това, увеличаващи хранителния ресурс на ЕС за постигането на поставените цели за 50% увеличаване на селскостопанското производство. Такова производство в Черно море е отглеждането на миди и то не изисква заемането на нови площи за фуражи.
– Да се насърчават активни мерки за въвеждане на интегрираното управление на черноморските зони, които да гарантират устойчивото развитие на региона чрез равнопоставеното участие на всички заинтересовани обществени групи и гражданите;
– Гореспоменатите насърчаване и поощряване трябва да се осъществяват отговорно и последователно от отговорните институции, посредством приемане и изпълнение на публични процедури за редовно обявяване на покани за изброените дейности, авансови ежегодни планове за публикуване на тези покани, и осигуряване на гарантиран целеви финансов ресурс , отпускан в условия на прозрачност и равнопоставеност по предварително публикувани критерии.
България е страна-членка на Европейския съюз, т.е. нейните граждани и институции са отговорни за спазване на европейското право и прилагане на европейските ценности. Какво означава това?:
На първо място осигуряване на върховенство на Закона и спазването му от всички, включително от контролиращите институции. В тази връзка ЗЕЛЕНИТЕ отбелязваме с недоволство дългогодишната практика за използване на забранените тралиращи и драгиращи морското дъно уреди. Още повече, настояваме контролният орган Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да „отвори широко очите си“ и да прекъсне фактически и трайно употребата на дънни тралове в Черно море.
Наред с това, се надяваме, че служителите на ИАРА са се отказали от практиката на безразборното горене на рибарски мрежи, като отдавна остарял метод за премахване на използваните незаконни средства за риболов. В 21 век всички правителства по света в условията на икономическа криза полагат усилия да оползотворяват наличните ресурси и ние сме уверени, че всеки актив може да намери повторно приложение и с това полезните обществени усилия да получат финансова подкрепа. Отделно от това, изгарянето на рибарски мрежи на открито представлява замърсяване на природната среда и е доказано опасно за здравето на гражданите. Ние от ПП ЗЕЛЕНИТЕ призоваваме и Министерството на околната среда и водите, да осъществят активен контрол над подобни незаконни и архаични действия, чрез налагане на санкции за виновните длъжностни лица;
Предлагаме занапред вместо термина „усвояване“ да се използва думата „оползотворяване“ на европейските средства. Така ще се даде акцент на смисъла, за който европейските данъкоплатци са ги заделили – да се облагороди обществото и икономиката ни с тяхна помощ по възможно най-ефективния начин, а не просто да бъдат взети и похарчени, което стои като централна идея зад израза „усвояване”. Ползването на европейски средства е средство, а не цел, оттук и политиците, които си го поставят като цел, са нещо друго, но не и политици.
За да се създаде основа за дългосрочно положително развитие на местните стопански общности, чрез правилна и целенасочена административна подкрепа, предлагаме да се направи анализ на екологичните и стопански перспективи в устойчивата експлоатация на живите ресурси на Черно море и на комулативните въздействия, които то ще претърпи в резултат на един или друг инвестиционен сценарий. Наосновата на този анализ, да се проведе оценка на очакваното съотношение в инвестиционните перспективи между рибарството и аквакултурите. По този начин, държавните и местни органи и местните общности ще са в състояние правилно да определят приоритетите за развитие, в т.ч. на сектор „Рибарство“, както и ще осигурят на потенциалните инвеститори пълноценна „карта” и набор от стимули какви именно инвестиции ще бъдат „добре дошли” в района на Черноморския басейн;
За да се осигури устойчиво управление на черноморската зона, предлагаме да се програмира за следващия програмен период отделна за Черноморието ни обособена териториална оперативна програма, която да служи като инструмент за въвеждане на интегрирано развитие на тази част от страната ни с гарантираното участие на местните общности. Програмата ще осигурява обвързване и допълняемост на разполагаемия ресурс по Европейския фонд за подкрепа на рибарството с автентичните местни потребности и предизвикателства в района на българското Черноморие, като осигурява финансова подкрепа за поощряване на компенсаторни дейности за устойчиво развитие, пилотни модели за съобразени с морската екология и култура инвестиции. За целта преди нейното разработване българското правителство и прилежащите крайбрежни административни територии трябва да формулират свои конкретни средно- и дългосрочни политически приоритети за района на Черноморието в областите на комуналната инфраструктура, транспорта и търговията, туризма, добивната и преработващата промишленост. Местните териториални звена по тази програма могат да служат и като секретариати за информиране и стимулиране на местните общности да участват с техни коментари и инициативи – един характерен и препоръчителен аспект на международния подход на интегрирано управления на крайбрежията, по който България има поети и никога неизпълнявани международни ангажименти.
Устойчивото развитие на рибарството е пряко свързано с развитието на аквакултурите. Не е трудно да се проследи световният опит и да се подберат добри практики:
Към момента, рибарството в Европа, поради мощния си негативен ефект върху рибните ресурси, е обект на драстичен регулаторен режим и търпи редица ограничения – по отношение на риболовния флот, нови работни места и пр. Такива ограничения не са подходящи за сравнително новия за страната ни, но с голям потенциал, отрасъл на аквакултурите, който е единствената алтернатива за набавяне на висококачествена и полезна храна от риба и водни организми. Предлагаме да се направи ясно разграничение в следващия програмен период межу аквакултура и рибарство с цел да се повиши ефекта от насърчителните мерки;
Считаме за наложително да се направи ясно разграничение между интензивни и екстензивни (с естествен растеж и хранене в природната среда) аквакултури и да се заложат икономически инструменти и стимули, които активно да подпомагат приоритетните обществени и икономически инициативи в областта;
Морските аквакултури и, преди всичко екстензивните, увеличават селскостопанската площ на страната ни без да се отнемат ценни за биоразнообразието на България гори или обработваеми земи. Това означава, че морските аквакултури заслужават минимум равнопоставеност заедно с другите подпомагани форми на селскостопанска дейност;
Още повече, морските аквакултури от екстензивен тип допринасят за затваряне на хранителната верига в черноморската екосистема и са благонадежден източник на „зелени“ работни места. Ето защо, категорично и дълготрайно трябва да се реши основния проблем пред тяхното развитие – осигуряване на брегова инфраструктура, в т.ч. възможност за законно ползване на брегова база и брегови кейови съоръжения, които са задължително условие и предпоставка за оптималното изпълнение на дейността.
ЗЕЛЕНИТЕ оставаме на разположение за дискусия и разяснения по гореописаните препоръки.
Ноември, 2010
МК/АС/ДК